Време беше да се стегне. Оттук нататък животът му нямаше да бъде нито по-щастлив, нито по-забавен, но не можеше да стане и по-лош отсега.
Утре ще говори с Лъки, за да разбере в какво състояние е бизнесът им, ако все още имаха такъв, разбира се. Ще се види и с майка си и ще й благодари за пилешката супа. Ще се опита да събере достатъчно пари, за да се разплати с Марси. Това ще е само началото. Ще планира действията си ден за ден.
Но най-напред, помисли си той, докато вдигаше към устните си снимката на Таня, ще поплаче за нея още веднъж.
— По дяволите, Сейдж — изкрещя Чейс, когато колата на сестра му хлътна в най-дълбоката дупка на пътя. — Обяздването на оня бик бе нищо в сравнение с шофирането ти. — Той несигурно докосна болните си ребра.
— Извинявай — безцеремонно процеди тя и му се усмихна. — Тази дупка я нямаше, когато бях за последен път в града. Както и тебе, като стана дума за това. За последен път имахме вест от твоя светлост, когато беше в Монтана, или там някъде.
Чейс искрено се зарадва, като я видя. Бе почукала силно на вратата му, докато той си вареше кафе след една удивително спокойна нощ.
— Чейс! — бе извикала тя и се бе хвърлила възторжено към него, притискайки го в прегръдките си, но той веднага я бе отблъснал, стенейки от болка.
— Внимавай с ребрата ми!
С присъщата си непринуденост сестра му се бе присъединила към него за чашка кафе и филийка препечен хляб. Тъй като все още нямаше кола, той я бе помолил да го закара до офиса на компанията.
— Често ли си идваш у дома? — попита я той, докато пътуваха в колата й.
— Ммм, през месец, може би. Но снощи, когато мама ми се обади и ми каза, че си се прибрал, зарязах всичко и тръгнах насам.
— Въпреки лошото време?
Все още бе студено и мокро. Очакваше се по-късно през деня дъждът да премине в сняг. Синоптиците в цялата северна част на щата предупреждаваха гражданите да не тръгват на път, освен ако не е абсолютно необходимо.
— Карах много внимателно. А и освен това така добре познавам пътя от Остин дотук, че мога да шофирам и със завързани очи.
Той хвърли поглед към нея — едва сега забеляза, че чертите й са станали по-фини и строги от последния път, в който си бе направил труда да я огледа както трябва.
— Изглеждаш страхотно, Сейдж — искрено произнесе той.
— Благодаря! — Тя весело му намигна. — Нали съм от сой.
Чейс силно подсвирна.
— Не се преструвай, че не знаеш, че сме необикновено привлекателно семейство. Всичките ми приятелки въздишаха по тебе и Лъки. Молеха ме да дойдат да преспят у нас, като отчаяно се надяваха, че случайно биха могли да зърнат поне единия от вас, и да завъртят някой флирт. Даже сега си мисля, че вие двамата бяхте основната причина, поради която имах толкова много приятели. Всъщност не приятели, а приятелки. Момчетата се плашеха от вас.
— Момчетата се плашеха от теб — изхили се той. От доста време не се бе смял и за момент остана изненадан от самия себе си. — Ти така и не се научи да флиртуваш, Сейдж.
— Ако това означава, че никога не съм се прехласвала по бицепсите на момчетата, значи си прав. Просто не е в стила ми да превъзнасям някой глупак, все едно че е открил колелото. Не мога да се лигавя, да се преструвам, да се усмихвам, да изпадам във възторг, заради който и да било мъж. Слава Богу, че Травис не очаква от мен нищо подобно.
— Травис?
— Не знаеш за Травис? О, да! Теб те нямаше вкъщи, когато той дойде с мен.
— Водила си го у дома? Значи нещата са сериозни.
— Не сме официално сгодени, но се подразбира, че ще се оженим.
— Подразбира се от кого? От теб или от него?
Тя го изгледа заплашително.
— И от двамата. Той учи медицина. Вероятно ще изчакаме да започне стажа си и едва тогава ще се оженим. Травис си е наумил да става дерматолог и да печели купища пари.
— Като изстисква циреи?
— Ей, все някой трябва да се заминава и с това. Баща му е хирург. Ортопед. Оперира колената на футболисти и разни други спортисти. Живеят в Хюстън. Къщата им е страхотна. В задния двор има езерце с диви гъски и лебеди. Всеки член на семейството кара собствено Беемве.
— Чудесно! Значи няма повече да ни висиш на шиите, ако се омъжиш за този богаташ. Край на финансовите ни задължения към теб.
Сейдж му хвърли поредния свиреп поглед.
— Лъки ми каза почти същото.
— Умните хора разсъждават еднакво.
Сейдж бе сгъстила до максимум академичната си програма и щеше да се дипломира един семестър по-рано.