Чейс не бе успял да присъства на годишния акт в колежа и побърза да й се извини.
— Няма значение. Забрави за това. Не си изпуснал нищо. Изглеждах ужасно с шапка и с тога.
— Решила ли си какво ще правиш след като най-сетне защитиш така бленуваната степен? Или ще се задоволиш с това да бъдеш госпожа доктор Травис не знам коя си.
— Не, по дяволите. Никога няма да се съглася да бъда само нечия съпруга. Нито пък ще се превърна в напълно зависима от мъжа си домакиня. Искам собствена кариера. Като Девън. Тя успява да съчетае работата си с щастливия си брак. Много щастлив брак, ако се съди по влюбеното и малко глуповато изражение на Лъки. Дори след цели две години семеен живот, нашето братче продължава да е изцяло погълнато от жена си.
— Няма нищо толкова странно в това. Чудесно го разбирам — замислено промълви Чейс.
Сейдж или не го чу, или предпочете да остави забележката му без коментар.
— Аз обаче все още не съм решила окончателно с какво искам да се занимавам. Специализирам бизнес. Посещавам курсове, които са приложими във всяка една област.
— Каква област? Засята с царевица? Или с памук?
— Искаш ли още една счупено ребро? — заплаши го тя.
Той се разсмя.
— Е, каквато и област да избереш, надявам се да станеш много богата и преуспяваща бизнесдама.
— Амин! Искам да стана богата, но и независима. Като твоята приятелка Марси Джоунс.
— Тя такава ли е?
— Какво? Дали е богата? Сигурно. Постоянно печели някакви награди. Посредник на годината. Бизнесдама на годината. Почти всеки месец публикуват нейна снимка във вестника. Продава най-много къщи и в този период на депресия, или рецесия, или както там се нарича.
— Да, страхотен успех! Права си — саркастично отбеляза той.
Сейдж не обърна никакво внимание на хапливата му забележка.
— Мама спомена, че госпожица Джоунс била много лъчезарна вчера.
— Лъчезарна?
— Което е направо забележително, като се има предвид колко трудно се съвзе след катастрофата. Мисля, че се наложи да й правят и някаква пластична операция, за да прикрият един белег на челото й. Чух няколко жени в козметичния салон да се питат дали не са поопънали и кожата около очите и под брадичката й? Тя е… на колко години? Колкото теб, нали? Тридесет и пет. Точно това е възрастта, в която годините започват да ни личат. Говоря за жените, разбира се. По дяволите всички мъже! Вие сякаш ставате по-красиви като поостареете. Това е едно от многото оплаквания, с които ще затрупам Господ, като се възнеса на небето. Не е честно мъжете да изглеждат толкова добре, докато жените им бавно отиват по дяволите. Но аз не вярвам, че госпожица Джоунс би си направила пластична операция само заради възрастта — продължи Сейдж. — Себеуважението и самочувствието й изглеждат непоклатими. Съмнявам се, че би се смутила от няколко бръчици по лицето. — Пък и за какво ли да се притеснява. Тя е направо страхотна.
— Страхотна? Патето?! — Чейс беше смаян. Никога не би използвал подобно прилагателно за Марси Джоунс. Жените очевидно имаха по-различни критерии за красотата от мъжете.
— Умирам за косата й.
Чейс я изгледа с невярващ поглед и се изсмя.
— Каквато е тънка, прилича на запалена клечка кибрит с тая коса.
— Ти пък какво ли разбираш!? — снизходително го стрелна Сейдж. — Другите жени плащат стотици долари за боя с подобен цвят.
— За какво?
— Ето че пристигнахме. Лъки вече е тук и затова ще те оставя пред сградата. Обещах да изпълня някои поръчки на мама, за да не излиза днес. Пат се обади тази сутрин и я посъветва да си седи у дома.
— Как е Пат?
Пат Буш беше местният шериф. Преди две години бе помогнал на Лъки да отхвърли изфабрикуваното обвинение в умишлен палеж. Всъщност, точно това обвинение бе събрало Лъки и Девън в щастлив брак. За децата на Тайлър шериф Буш винаги е бил добрият приятел на семейството.
— Изобщо не се е променил — каза Сейдж. — Но откакто Таня загина в оная катастрофа, той непрекъснато върви след мама и й напомня да е изключително внимателна като шофира.
Остра болка прониза сърцето му, като чу името на Таня, но Чейс се усмихна на сестра си и й благодари, че го бе докарала.
— Чейс — провикна се Сейдж след него, докато той бързаше да се скрие от дъжда. Чейс се обърна. Тя бе свалила стъклото на колата и широко му се усмихваше. — Добре дошъл у дома!
Сестра му явно бе много по-зряла и проницателна, отколкото бе очаквал. В думите й се криеше двоен смисъл, който не му убягна.
Той сви ръка, сякаш държеше пистолет в нея и се прицели. Сейдж се разсмя, даде на заден и обърна колата в обратна посока. Махна му с ръка и се отдалечи.