Стомахът му се сви, като си припомни оня съдбоносен следобед, в който бе стоял на същото място и бе махал с ръка на Таня и Марси, които се отдалечаваха с колата.
Опита се да отхвърли неприятните спомени и влезе в офиса.
Не беше стъпвал тук месеци наред, но всичко си бе по старому. Офисът на компанията не бе модернизиран от времето на дядо му. Мебелите бяха стари и непретенциозни, вътре цареше типично мъжки безпорядък и безредие. Дори миризмата бе същата — на стари, мухлясали карти и геоложки диаграми и прясно сварено кафе. Уютната топлина на стаята сякаш го обгърна като прегръдката на близък роднина, когото не бе виждал от доста време.
Лъки седеше приведен над старото, изподраскано бюро. Бе заровил пръстите на едната си ръка в тъмнорусата си гъста коса, а с другата барабанете по повърхността на отрупаното бюро. Вдигна глава когато Чейс влезе и го изгледа с очевидна изненада.
— Работата изглежда сериозна — отбеляза вместо поздрав Чейс.
— Не можеш дори да си представиш колко е сериозна. — Лъки погледна пад рамото на брат си, сякаш очакваше още някой да влезе с него. — Как дойде дотук?
— Сейдж. — Чейс свали агнешкия кожух и изтръска дъжда от него. — Сутринта дойде в апартамента ми.
— Едва не я наплясках, като се появи снощи у дома. Никак не ми хареса, че е изминала пелия този път в такова лошо време.
— И аз нямаше да съм особено доволен, ако знаех, че си е дошла. Но много се зарадвах, като я видях. Тя е… — опита се да намери най-подходящата дума, но не можа и замълча.
— Точно така — кимна Лъки. — Сейдж порасна! Не е вече дете. Но си остава една разглезена заядливка.
— Кой е Травис? Изглежда, че аз съм единственият човек от семейството, който не е имал честта да се запознае с него.
Лъки кимна.
— То пък голяма чест! Той все още е хлапак — първокурсник. Единствената причина, поради която Сейдж го харесва толкова много, е, че той й позволява да го води за носа.
— Ако се ожени за нея, ще си навлече истинска беля.
— И още как! Правихме й толкова много номера, докато беше малка, че тя ще не ще се научи да отвръща на всеки удар с удар. Пък и езикът й е хаплив.
Братята се разсмяха. Смехът им обаче ставаше все по-болезнен и по-горчив, докато накрая и двамата се почувстваха неловко от обхваналото ги вълнение.
— Господи, толкова е хубаво, че се върна! — Гласът на Лъки бе дрезгав и несигурен. — Липсваше ми, братко… Понякога си мислех…
— Благодаря! — Чейс леко се изкашля. — Надявам се, че ще намеря сили да остана. Ако ми стане прекалено… е, искам да ти кажа, че не мога да обещая…
Лъки разпери ръце, сякаш за да му покаже, че всичко разбира.
— Аз и не очаквам от теб веднага да се заловиш за работа. Поогледай се първо, поослушай се. Не бързай…
Чейс кимна. Настъпи неловко мълчание, но само след миг Лъки се съвзе и му предложи чаша кафе.
— Не, благодаря.
— Как се чувстваш тая сутрин?
Чейс се намръщи.
— Как бих могъл да се чувствам след като тоя шибан бик се възкачи на гърдите ми?
— Напълно си го заслужаваш, щом си се метнал на гърба му. — Посочи с ръка към гърдите на Чейс. — Смяташ ли, че ще се оправиш? Имам предвид — скоро ли ще е?
— Разбира се — смръщи се Чейс. — Овързаха ме с толкова много превръзки, че счупените ми ребра не биха се размърдали дори и от земетресение. Ще се оправя, не се притеснявай. — Кимна към документите, разхвърляни на бюрото. — Как е бизнесът?
— Какъв бизнес?
— Толкова ли сме зле?
— По-зле.
Лъки стана от мястото си и се приближи към един от запотените прозорци. Избърса с пръст едно малко кръгче и се загледа навън към капещите стрехи. От време на време на верандата падаха малки ледени късчета и бързо се топяха. Температурата все още беше над нулата.
Лъки отново се обърна към брат си.
— Не съм сигурен, че си достатъчно здрав, за да чуеш това, Чейс.
— Имаме ли избор?
— Не.
— Давай тогава направо.
Лъки се върна до бюрото и мрачно се отпусна на стола си.
— Ако не се случи някакво чудо, ще се наложи да обявим банкрут по член 11. И това ще е съвсем скоро.
Чейс леко се прегърби и заби поглед в земята.
— Съжалявам, Чейс! Просто не можах да удържа положението. След като ти си тръгна, изгубихме и малкото сделки, които имахме до този момент.
— Не се извинявай, по дяволите! Дори и когато бях най-пиян и пропаднал, не преставах да се интересувам от тексаската икономика. Зная, че е в ужасно състояние.
— Бившите ни клиенти са по-зле и от пас. Повечето независими нефтени компании вече фалираха. Другите са полумъртви, стоят и си чакат реда. Опитах се да направя и невъзможното, за да привлека нови клиенти. Хора от други щати, които все още разполагат със свободни капитали. Напразно. Никой нищо не предприема. Пълно мъртвило.