— Значи цялото оборудване, което си възстановихме след пожара…
— Продължава да стои неизползвано през повечето време. Съвсем спокойно можехме да го оставим неразопаковано. Но това не е най-лошото. — Лъки въздъхна мъчително. — Не можех да изплащам заплати на работниците при положение, че те нищо не работят. Наложи се да ги освободя. Дяволски много се мразех заради това, което трябваше да направя, Чейс. Зная, че дядо и татко биха се обърнали в гробовете си, ако можеха да ме видят отнякъде. Ти знаеш колко лоялни са били винаги към работниците си. Но аз просто нямах никакъв избор. Трябваше да ги освободя поне временно.
— И си ги поставил в изключително тежко положение. Казано с две думи — изхвърлил си ги.
— Точно така. Те имат семейства. Деца, които хранят и обличат. Чувствах се ужасно, когато им връчвах предизвестията.
— А в какво състояние са личните ни финанси?
— Трябваше да изтеглим малко от спестяванията на татко. Мама и Девън са много пестеливи и се справят добре. Преди няколко месеца продадох един жребец. Ще можем да изкараме още шест месеца, преди наистина да се окажем в критична ситуация. Всъщност финансовото ни състояние в голяма степен ще зависи от „Тайлър Дрилинг“ и от нейната евентуална несъстоятелност и фалит.
Чейс унило въздъхна. Закани се да стане от стола си, но Лъки го спря.
— Почакай. Има още. По-добре е да чуеш всичко наведнъж. — Погледна брат си право в очите. — Банката настоява да изплатим заема си. Джордж Йънг телефонира миналата седмица и каза, че не могат повече да приемат изплащането само на лихвите. Искат да започнем да плащаме, и то с големи суми, главницата.
Лъки широко разпери ръце.
— Ние просто нямаме вече никакви фондове, Чейс. Нямам дори достатъчно пари, за да платя вноските по лихвите.
— И предполагам, че нямаш никакви намерения да си легнеш със Сюзън.
Сюзън Йънг, разглезената дъщеря на банкера, бе хвърлила око на Лъки и дори се бе опитала да го изнуди да се ожени за нея. Лъки, интелигентен по рождение, бе успял да я надхитри. Чейс спомена името на Сюзън само за да го подразни, но Лъки му отговори напълно сериозно.
— Ако смятах, че то пози начин ще успея да омилостивя баща й, веднага щях да си събуя гащите. — След това се разсмя. — Ами, как ли пък не! Девън ще ме убие! — Разпери ръце, безпомощно сви рамене и се ухили широко. — Какво да ти разправям! Девън е луда по мен.
Чейс не беше глупак и знаеше, че чувствата между Лъки и Девън са взаимни. Брат му се бе превърнал в любимец на жените още по времето, когато бе открил разликата между малките момиченца и малките момченца. Репутацията му на местен жребец беше повече от заслужена. Девън Хейнс, обаче, бе успяла здраво да го оплете в мрежите си. А той и до ден днешен не бе успял да се съвземе от увлечението си по нея.
— От това, което чувам и зная от по-рано, привличането между вас е взаимно.
Лъки сведе глава.
— Да. Макар всичко да започна по такъв ужасен начин, днес съм по-щастлив от всякога.
— Добре — тържествено кимна с глава Чейс. — Това е добре.
Отново се умълчаха. Чейс впрегна цялата си воля, за да прогони налегналата го тъга и се опита отново да се съсредоточи върху бизнеса.
— Една от причините, поради която дойдох дотук тази сутрин, е да видя дали разполагаме с някакви пари в брой. Изведнъж се оказах задлъжнял на една червенокоса мадама.
— Девън? За какво?
— Става дума за една друга червенокоса хубавица. Марси. Тя плати болничната ми сметка. Един Господ само знае как ще й се издължа.
Лъки се изправи и се приближи към един шкаф. Отвори чекмеджето и измъкна оттам спестовна книжка.
— Твоя е. — Подаде я на Чейс, който я изгледа с явно любопитство.
— Какво е това?
— Чейс, продадох къщата, която ме накара да купя след смъртта на Таня.
Чейс застина на мястото си. Напълно беше забравил за нея. Беше настоял брат му да купи къщата, която Таня бе разглеждала през оня следобед. Сега, като се връщаше назад в спомените си, осъзнаваше, че това е било просто някаква ответна реакция, начин да се противопостави на преждевременната й смърт. Никога повече не се бе сетил за тая къща. Никога не я бе виждал. Изобщо не бе имал намерение да живее в нея.
Той разтвори книжката. Вътре имаше вписан само един депозит. За човек, който допреди миг смяташе, че е останал без пукната пара, сумата изглеждаше просто зашеметяваща.
— Исусе, откъде се взеха всичките тия пари?
— От застраховката на Таня.
Чейс захвърли книжката, сякаш бе опарила пръстите му. Тя падна на бюрото. Той скочи от стола си и се изправи пред прозореца на същото място, на което преди малко бе стоял Лъки. Навън нищо не се бе променило. Денят изглеждаше все така мрачен и дъждовен.