— Кой ти каза за телефонните ми разговори?
Той отмести очи от гората и я изгледа с неразбиращ поглед.
— Какви телефонни разговори?
Тя се смути на свой ред.
— Когато влезе, спомена нещо за някакво куку. Аз си помислих, че говориш за оня смахнат, който постоянно ми се обажда по телефона.
— Говорех за секретарката ти. За оная Есме.
— О!
— Някой те безпокои по телефона?
— Аха.
— Кой?
— Не зная. Ако знаех, щях да го намеря и да го помоля да престане.
— Какво ти говори по телефона?
— О, най-различни гадости. И през цялото време диша тежко и пъшка.
— А ти какво правиш?
— Затварям телефона.
— Колко често се обажда?
— Трудно е да се каже. Понякога не се обажда със седмици, а друг път звъни по няколко пъти на вечер. Има дни, в които наистина ми писва и се налага да изключвам телефона. Дори и да се бе опитала да ми се обади, за да ми каже, че идваш, Есме не би могла да се свърже с мен.
Той проследи погледа й към телефона, който стоеше на една малка масичка в антрето. Слушалката бе вдигната и лежеше до апарата.
— Обаждал се е и днес?
— Два пъти — небрежно му отговори тя. — Беше много досадно, защото се опитвах да се съсредоточа върху работата си.
— Как можеш да се отнасяш толкова нехайно към това, Марси? Съобщила ли си на Пат?
— На шерифа? Не. — В гласа й се долавяше искрено изумление, сякаш предложението му бе абсолютно нелепо. — Това сигурно е някой тийнейджър, който се възбужда като говори мръсотии по телефона. Предпочита да не вижда жената пред себе си, вероятно няма достатъчно смелост за това.
— И какво точно казва?
— Крайно глупави и безинтересни неща. Искал бил да ме види гола и т.н. Обяснява ми какво би ми направил с езика си и… — Тя неопределено махна с ръка. — Е, мисля, че и сам се досещаш.
Марси срамежливо сведе поглед и Чейс отбеляза, че сестра му май има право и че Патето наистина е страхотна. Огънят хвърляше меки отблясъци по лицето й и кожата й изглеждаше почти прозрачна. По нея нямаше нито една бръчица, беше гладка като порцелановите фигурки, които баба му навремето държеше във витринката на шкафа във всекидневната. Високите скули слабо засенчваха леко хлътналите й бузи.
— Правила ли си си пластична операция на кожата край очите и брадичката?
— Какво? — Въпросът му толкова я изненада, че тя едва не разля питието си.
— Сейдж ми каза, че жените в козметичния салон се питали дали не са ти поопънали кожата по време на операцията след катастрофата.
— Не! — Гласът й изразяваше искрено недоумение. — Трябва наистина да няма за кого да си говорят, щом са започнали да клюкарстват за мен.
— Ами Лъки вече се ожени.
Тя искрено се разсмя.
— А, да. Той беше главният обект на клюките им. Винаги имаха за какво да си говорят.
— Значи не си помолила лекаря да поопъне лицето ти тук-там?
— Не, не съм — сухо отговори тя. — Той просто трябваше да премахне един белег ей тук. — Прокара пръст по челото си. — Едно парче стъкло се бе забило под кожата ми.
Непреднамереното споменаване на злополуката изведнъж помрачи непринудения им разговор. Чейс понечи да изпие на една глътка останалото в чашата му уиски, но си спомни решението, което бе взел предишната нощ, и остави чашата на плочата до себе си. После бавно се изправи.
— Е, май ще е по-добре да те оставя да си гледаш работата. Не исках да те прекъсвам.
— Не е необходимо да си тръгваш. — Тя разгъна дългите си, стройни крака и също се изправи. — Работата ми изобщо не е спешна.
Чейс погледна към стъклената стена.
— Времето става все по-лошо. Пък и вече свърших това, за което бях дошъл. Време е да се връщам в града.
— Хмм. О, между другото, клиентите, с които бях на родеото, днес ми се обадиха и попитаха как си. Все още проявяват интерес към закупуването на имот в този район.
— Е, значи не си провалила сделката си заради мен.
— Така изглежда.
— Радвам се.
— Имаш ли някакви планове за вечеря?
Той вече се бе насочил към вратата. Чу въпроса й и се обърна.
— Вечеря?
— Вечеря. Това, което ядем вечер. Имаш ли някакви планове?
— Всъщност, не.
— Значи си на чили и консерва сардини?
Той се усмихна накриво.
— Нещо такова.
— Какво ще кажеш за една пържола? — Направи кръг с двете си ръце. — Ей толкова голяма. И толкова дебела. — Остави около пет сантиметра разстояние между палеца и показалеца си. — Леко препечена.