Вечеря с Марси. Вечеря с жена. Кой знае защо, това му се стори много по-интимно преживяване, отколкото търкалянето в леглото с някоя случайна жена — единственият му начин на общуване с нежния пол след смъртта на Таня. Няколко питиета и хоп в леглото! Никакво мислене. Никакви разговори. Никакви ангажименти.
Но една вечеря бе нещо съвсем различно. Трябваше да използва главата си. Да мисли. Да се държи учтиво. Да я гледа в очите, когато й казва нещо. И най-вече, да говори през цялото време. Не беше сигурен дали е готов за това.
Но това беше Патето, в края на краищата. Та той я познава от петгодишна възраст! През последните няколко дни се бе държала с него като истински приятел. Освен това, добре се бе погрижила за интересите му и му бе спестила главоболията по продажбата на къщата, която бе купил след смъртта на Таня. Не можеше да забрави и приятелското й отношение към Таня, нито пък уважението, което жена му изпитваше към нея.
Можеше да й направи тази услуга, нали?
— Ако я приготвиш алангле, ще остана.
На лицето й грейна широка усмивка и изражението й стана… как точно се бе изразила майка му? О, да! Лъчезарно.
Без каквото и да било неудобство, Марси се извини и отиде да се преоблече в нещо по-подходящо и удобно. Излезе от една от спалните на горния етаж облечена в топъл домашен костюм и с пухкавите пантофи на краката си. Моливът вече не беше зад ухото й, а контактите й лещи бяха заменени с очила.
Веднага щом пържолите зацвърчаха на грила, Марси хвана Чейс да нареже салатата, докато тя наглеждаше картофите, които се печаха в микровълновата фурна.
Попита го дали предпочита официално подредена маса и когато той й отговори отрицателно, тя наслага приборите върху барплота, а не върху масата в трапезарията. Само след миг и двамата бяха заели местата си и бързо унищожаваха обикновената, но вкусна вечеря.
— Боя се, че нямаме десерт — каза тя и взе празната му чиния. — Но в оная кутия на шкафа ще намериш запасите ми от хрупкави шоколадови бисквити.
Телефонът иззвъня — беше поставила слушалката на мястото й, преди да се качи да се преоблича. Марси тръгна да се обади и извика през рамо.
— Трябва да се чувстваш привилегирован, господин Тайлър. Обикновено не разделям шоколадовите си бисквити с кого да е… Ало?
Усмихна се на Чейс и вдигна слушалката към ухото си. Той видя как усмивката мигновено замръзна на лицето й. Бързо му обърна гръб.
Чейс захвърли салфетката на бара, скочи от стола си и само с три крачки прекоси цялата стая.
Преди да успее да измъкне слушалката от нея, тя с две ръце я затръшна върху вилката на телефона, а след това отпусна цялата тежест на тялото си върху нея, сякаш се опитваше да затисне с ръце капака на кош, пълен с гнили и развалени боклуци.
Главата й бе наведена надолу, а лицето й изразяваше отвращение и объркване. Нямаше го безразличното хладнокръвие, което му бе демонстрирала, когато стана дума за телефонните обаждания. Цялата бе пребледняла, беше смутена и видимо разстроена.
— Той ли беше?
— Да.
— Пак ли същото?
— Не съвсем. — Бузите й изведнъж се обагриха в червено. — Този път не ме занимава с това, което би искал да направи. Вместо това… започна да изброява какво би желал да направя аз… за да го забавлявам.
— Извратен тип!
И Чейс, и брат му бяха възпитани да почитат жените. И двамата им родители се бяха постарали да им втълпят, че са длъжни да уважават чувствата на жените и да се отнасят към сексуалните си връзки с нужната отговорност. Дори и през най-черния си период, когато беше денонощно пиян, Чейс никога не пропускаше да взема необходимите предпазни мерки, когато си лягаше с някоя жена. Никога не се бе възползвал от жена, която не го желае или пък има някакви скрупули или съмнения спрямо него.
Докато бяха ергени, двамата с Лъки бяха спали с безброй жени, но винаги с изричното им съгласие. Не бяха вкарали насила нито една жена в леглата си. Баща им ги бе научил, че щом една жена кажеше не, това означаваше не и нищо друго. Втълпил им бе, че истинският джентълмен никога не трябва да се натрапва на някоя жена, без значение колко почтена или непочтена е тя.
Според моралния кодекс на Чейс, телефонната порнография беше долно и перверзно издевателство и беше вбесен, че Марси е принудена да търпи всичко това. Шепотът между двама влюбени в леглото бе нещо съвсем различно. Тогава подобни разговори бяха допустими и дори оправдани. Но да чуеш същите думи по телефона, изречени от някакъв напълно непознат — това наистина бе зловещо и крайно неприятно. Изобщо не бе изненадан от страха и отвращението, изписани на лицето й.
— Нима си принудена да слушаш всичките тези дивотии? — Той напрегнато я погледна. Тя кимна и му обърна гръб, за да се върне в кухнята. Той я сграбчи за ръката и я обърна срещу себе си. — От колко време?