— От няколко месеца — отрони тя съвсем тихо.
— Не трябва да се примиряваш с това. Смени си номера. Обади се на Пат и му позволи да сложи на линията ти устройство за проследяване на разговорите.
Беше твърде възбуден и погълнат от това, което говореше и в първия момент не разбра, че все още я държи за ръката и че я бе придърпал толкова близо до себе си, че телата им почти се докосваха. В момента, в който осъзна това, Чейс я пусна и бързо отстъпи назад.
Шумно се изкашля и се опита гласът му да прозвучи спокойно и авторитетно.
— Ами,… аз просто смятам, че трябва да вземеш някакви мерки по въпроса.
Тя се върна до плота и започна да събира чиниите.
— Мислех си, че той сам ще се откаже, като види, че не проявявам интерес и му затварям телефона.
— Очевидно няма да се откаже.
— Да, май че е така. — Тя остави купчината мръсни чинии в мивката и пусна топлата вода. — Ти така и не опита бисквитите. Вземи си.
— Не искам никакви бисквити. — В гласа му се долавяше раздразнение и яд. Поради причини, които не можеше да си обясни, той бе вбесен от безгрижното й и нехайно отношение към тези гнусни телефонни обаждания.
— Защо тогава не направиш по едно кафе, когато аз наредя чиниите в машината? — предложи тя. — Кафето е в шкафа, а кафеварката е ей там.
Тя кимна към един ъглов шкаф. Чейс съвсем правилно изтълкува — тя се опитваше да сложи край на разговора им за телефонните обаждания. Очевидно не желаеше повече да обсъждат този въпрос. Беше или прекалено уплашена, или твърде смутена.
А може би пък изпитваше удоволствие да слуша подобни гадости но телефона?
В края на краищата тя бе една самотна жена, която живееше съвсем сама, без приятел или любовник. Чейс поне не знаеше да има такъв. Единственият мъж, за когото бе споменала, бе бившият й годеник в Хюстън. Може би тези телефонни обаждания бяха за нея един безобиден и неангажиращ начин да се поразтовари, да се освободи от грижите и натрупаното напрежение! И ако беше така, защо, но дяволите, бе седнал да се притеснява заради нея?
Залови се с кафето. Беше готов, когато тя приключи с чиниите. Марси нареди върху един поднос чашките с прясно кафе и една чинийка с шоколадови бисквити и го помоли да го отнесе във всекидневната. Заеха старите си места край огъня, а Чейс хвърли няколко дървета в него преди да отпие от кафето и да си хапне от хрупкавите бисквити.
— Как вървят нещата в „Тайлър Дрилинг“?
Той я погледна.
— Ти си преуспяваща бизнесдама, която си разбира от работата, Марси. Вероятно по-добре от всеки друг познаваш финансовото състояние на компаниите в този град. Това ли е твоят тактичен начин да ме попиташ колко време ни остава, преди да обявим фалита си?
— Не исках да любопитствам. Честно!
— Няма значение. — Той философски сви рамене. — Вече е прекалено късно за гордост. Не след дълго катастрофалното ни финансово състояние ще стане публично достояние.
— Толкова ли е лошо?
— Боя се, че да. — Той се загледа в огъня и разсеяно пъхна още една бисквита в устата си. — Нямаме никакви клиенти. Банката ни притиска да върнем парите, които заехме преди години, когато бизнесът ни започна да куца. Беше твърде щедро от тяхна страна, че отложиха плащанията толкова дълго, че очевидно не желаят да чакат повече. Лъки е направил всичко, което е било по силите му. И то без моя помощ. — В гласа му се долавяше горчивина. — Преди няколко години смятахме да започнем да влагаме капиталите си в различни предприятия, докато петролният пазар се стабилизира, но така и не можахме да достигнем до някакво осъществимо решение. После Таня умря и… — Той отново сви рамене. Не бе необходимо да казва нищо повече.
— Чейс. — Той изправи глава и я погледна. Тя леко прокарваше пръст по ръба на чашата си. Почувства погледа му и вдигна очи към него.
— Позволи ми да вложа малко пари във вашата компания.
Той се втренчи в нея с неразбиращ поглед, а после тъжно се изсмя.
— Мислех те за умна и проницателна бизнесдама. Защо ти е да правиш нещо толкова глупаво и безперспективно?
— Защото вярвам в теб и в Лъки. Вие сте интелигентни, изобретателни, трудолюбиви. Сигурна съм, че в крайна сметка ще намерите начин да съживите бизнеса си. А когато това стане, аз ще получа огромна печалба от прозорливата си и навременна инвестиция.
Той рязко поклати глава без да я остави да довърши изречението си.
— Не бих могъл да ти позволя да направиш това, Марси. Още не сме паднали толкова ниско, че да приемаме подаяния. Дори и в този момент имаме право на малко гордост и самоуважение. Освен това, ако бяхме искали партньор, отдавна да сме обсъдили и тази възможност. Имали сме немалко такива предложения, но винаги сме ги отклонявали. Дядо ми е основал компанията по време на бума в петролния бизнес през тридесетте години. Татко е продължил започнатото. Ние сме третото поколение. „Тайлър Дрилинг“ е семеен бизнес и ние не желаем да променяме това.