— Двете със Сейдж ще бъдат много обидени, че не сме им казали още в самото начало.
— Може би. Но аз продължавам да смятам, че така е по-добре в случай, че нещо се беше случило.
— Слава Богу, нищо не се случи. — Той наведе глава и я целуна по рамото.
— Не мисля, че Лори би могла да понесе загубата на още едно внуче. Добре направихме, като не й казахме, преди да са изтекли тези опасни първи три месеца.
— Но ти вече си в шестия месец и лекарят не очаква никакви усложнения. — Срещна погледа й в огледалото и й се усмихна, като не преставаше да плъзга ръка по корема й. — Искам вече да обявя пред целия свят, че ще ставам баща.
— Но помисли малко, Лъки — усмивката й леко помръкна. — Сега, когато Чейс си е у дома, може би ще трябва да отложим съобщението още малко.
— Хмм. — Той свъси вежди. — Мисля, че разбирам какво имаш предвид. За него ще е много трудно, като разбере, че ние ще родим първия наследник на Тайлър.
Девън хвана ръката му и целуна дланта му.
— Знаеш колко много искам това бебе. Но щастието ми се помрачава винаги, когато си спомня за детето, което умря с Таня.
— Не мисли за това — прошепна Лъки.
Той я изправи, обърна я срещу себе си и жадно започна да я целува, докато ръцете му събличаха пеньоара й. Свали слипа си и силно я притисна към себе си, за да почувства силата на ерекцията му. Девън въздъхна и му предложи да не губи повече време, а веднага да я отнесе в спалнята.
Лъки внимателно я положи на леглото, разтвори краката й и нежно я целуна, усетил върху езика си сладкия й вкус и аромат. После покри с целувки цялото й тяло — поспря се първо на издутия корем, а после леко засмука зърната на гърдите й, покафенели и уголемени от бременността. Най-накрая достигна устата й и впи устни в нейните, а после бавно проникна в тялото й.
Бракът не бе намалил физическото привличане и силната страст, която изпитваха един към друг. Жаждата им да се любят, да се слеят в едно, бе по-силна от всякога. Само след няколко минути и двамата се отпуснаха върху леглото, напълно задоволени и преситени. Притиснал я към себе си, Лъки нежно галеше тялото й, докосваше корема, обгърнал нероденото им дете. Погледна я и прошепна:
— Как мога да виня Чейс за това, което прави или не прави, като зная каква огромна празнота зее в живота му.
— Не можеш — тя леко потупа ръката му. — Можеш само търпеливо да се надяваш, че някой ден той ще намери лек за болката си.
— Ако има такъв. — В гласа му не се долавяше кой знае какъв оптимизъм.
Девън се размърда и го погледна с упорития и неотстъпчив поглед, който той толкова обичаше.
— О, трябва да вярваме, че има.
Чейс най-сетне успя да възвърне гласа си. Недоумяващият му поглед не слизаше от лицето на домакинята му.
— Какво?
— Ще ме накараш да го повторя ли? — попита Марси. — Е, добре. Казах, че би могъл да спасиш бизнеса и да го задържиш в семейството, като се ожениш за мен. Защото в такъв случай всичко, което имам, ще бъде и твое.
Той върна недоядената си бисквита в чинията, изтръска трохите от пръстите си и се изправи. Бързо взе палтото си, облече го и се запъти към входната врата.
— Не смяташ ли, че си заслужава да обсъдим предложението? — Попита го Марси, докато вървеше след него.
— Не.
Тя го настигна преди да е успял да отвори вратата и изпречи пред него тънкото си тяло.
— Чейс, моля те! Щом аз успях да събера достатъчно смелост, за да го предложа, ти би трябвало да проявиш поне толкова смелост, за да го обсъдим.
— Защо да губя и моето, и твоето време?
— Не мисля, че един разговор, свързан с бъдещето ми, е загуба на време.
Той удари с ръкавиците по дланта на едната си ръка като се мъчеше да измисли как да се измъкне от тая глупава ситуация, без да нарани чувствата й.
— Марси, не знам какво те подтикна да предложиш нещо толкова странно и необичайно. Не мога дори да си представя какво си мислиш в този момент. Ще ми се да вярвам, че просто се шегуваш.
— Не, не се шегувам. Говоря напълно сериозно.
— Тогава не ми оставяш никакъв избор. Не мога да ти кажа нищо друго освен „Не, благодаря“.
— Без дори да го обсъдим?
— Без да го обсъдим. Не мисля, че изобщо си струва да говорим за това.
— Не съм съгласна. Нямам навика всеки ден да предлагам брак на хубави, млади мъже. Ако не смятах, че идеята е осъществима, изобщо нямаше да я спомена.
— Това не е осъществима идея.
— Защо?
— По дяволите! — бе вбесен до крайност. — Защо ме принуждаваш да бъда груб?
— Ако искаш да кажеш нещо, не се притеснявай и не се опитвай да щадиш чувствата ми. Още вчера ти казах, че отдавна съм свикнала с обидите. Те просто вече не могат да ме засегнат и наранят.