— Добре — каза той, като пристъпваше неловко от крак на крак, но не сваляше поглед от лицето й. — Ще говоря направо. Не желая да се женя отново. Никога вече.
— Защо?
— Защото аз имах съпруга. Имах и дете. И тях вече ги няма. Никой не може да заеме мястото на Таня. А и освен всичко останало, аз не те обичам.
— Не мога изобщо да се надявам, че бих могла да заема мястото на Таня. Но искам да знаеш, че нямам подобно желание. Ние с нея сме напълно различни. И можеш да си сигурен, че никога не съм си и представяла, че ме обичаш, Чейс. Хората се женят по най-различни причини и предполагам, че любовта е най-маловажната измежду тях.
Той я погледна напълно слисан и шокиран от чутото.
— И защо, по дяволите, искаш този брак? Знаеш, че не те обичам, знаеш, че все още обичам жена си и въпреки това ми правиш подобно предложение!
— Защото, както самият ти си ми го казвал неведнъж през изминалите няколко дни, аз съм стара мома. А в днешно време, без значение за колко напредничави и прогресивни се смятаме, ако човек не е семеен, на него гледат като на особняк и аутсайдер. Нашият свят е все още свят на семейните. Хората прекарват живота си по двойки. А аз се уморих да бъда все сама.
— Аргументите ти са крайно неубедителни, Марси. Вчера ми разказа как си развалила годежа си само няколко дни преди сватбата само защото не си обичала годеника си.
— Точно така. Но това беше преди няколко години и аз все още бях в групата на двадесетгодишните.
— Е?
— Сега съм на тридесет и пет. Сравнително често се срещат тридесет и пет годишни жени, които са разведени или вдовици. Тридесет и пет годишните ергени не са нещо необичайно и неестествено. Но ако една жена на тридесет и пет все още е неомъжена, тя е стара мома.
Сведе поглед и тихо добави:
— Особено пък ако е Патето Джоунс.
Чейс смотолеви още едно проклятие. Съжаляваше, че изобщо й се бе обадил. Би могъл да й каже, че този прякор изобщо не й отива, но тя сигурно щеше да помисли, че просто се опитва да бъда любезен.
— Зная, че не съм някоя умопомрачителна красавица, Чейс. Фигурата ми не е нищо особено. Но мисля, че мога да ти дам това, от което имаш най-голяма нужда.
— Пари? — Гласът му бе натежал от презрение.
— Приятелство. Мога да споделя самотата ти, твоята и моята.
— Вземи си куче.
— Алергична съм към тях. Освен това, в момента говорим за това от какво се нуждаеш ти, а не аз. Ние сме приятели, нали? Винаги сме се разбирали добре. Уверена съм, че ще направим добър екип.
— Щом искаш да си член на някакъв екип или отбор, защо не се запишеш в лигата по боулинг?
Сарказмът му изобщо не можеше да я смути.
— Година и половина вече се скиташ насам-натам и макар че не искаш да си го признаеш, аз съм уверена, че вече ти е писнало от този начин на живот. Мога да ти дам сигурност и стабилност. Имам дом — тя разпери ръце, за да му покаже къщата. — Обичам го, но щях да го обичам много повече, ако имах с кого да го споделя.
— Вземи си съквартирант.
— Точно това се опитвам да направя.
— Имах предвид друга жена.
— Няма да ми хареса да живея с друга жена — тя мрачно се изсмя. — А и освен това, само един Господ знае какво ще измислят за мен клюкарите на Милтън Пойнт, ако тук се нанесе още една жена.
Чейс мълчаливо присъди точка в нейна полза, защото знаеше, че е права. Най-общо казано, хората в града бяха твърде ограничени и постоянно ровеха за някакъв скандал, с повод или без повод. Но това си бе проблем на Марси и той едва ли бе най-удачното му разрешение.
Въпреки всичко, кавалерството, с което бе закърмен, изискваше от него да я отблъсне колкото е възможно по-безболезнено. Макар да не я обичаше, той изпитваше истинско уважение към нея, ако не за друго, то поне за куража й да повдигне този въпрос пред него. Едва ли й е било много лесно да го направи. Преглътнала бе цялата си гордост и самоуважение.
— Виж, Марси…
— Ще кажеш не, нали?
Той дълбоко пое дъх и шумно въздъхна.
— Да. Ще ти кажа не.
Тя сведе глава, но веднага след това я изправи и го погледна. В очите й се четеше истинско предизвикателство.
— Помисли си, Чейс.
— Няма за какво да мисля.
— „Тайлър Дрилинг“.
Той сложи ръце на кръста си и се приведе напред.
— Осъзнаваш ли какво правиш в този момент? Опитваш се да си купиш съпруг?
— Щом аз не се притеснявам от това, защо трябва ти да се притесняваш? Имам много пари. Много повече отколкото са ми необходими. Какво да правя с тях? На кого да ги оставя? Какво удовлетворение бих могла да изпитвам от работата си и от постигнатите успехи, щом не мога да споделя плодовете от този труд с някой, който се нуждае от помощ?