Той размаха ръкавиците си под носа й.
— Няма да е много трудно да намериш някой друг. Сигурен съм, че наоколо има много мъже, които с радост биха приели предложението ти.
Тя го хвана за ръката.
— Само толкова ли успя да разбереш? Мислиш ли, че щях да те искам под покрива си, ако знаех, че би бил доволен да живееш изцяло на моя издръжка? Никога, Чейс Тайлър! Но аз зная, че ти ще продължиш да работиш по-упорито от всякога. Не се опитвам да те лиша от гордостта и мъжкото ти достойнство. Не искам да правя от теб мъж под чехъл. Не желая да съм господарка в този дом. Ако беше така, просто щях да оставя нещата такива, каквито са в момента.
Тя смекчи тона си.
— Не искам да остарея сама, Чейс. Не мисля, че и ти го искаш. А щом не можеш да се ожениш по любов, защо да не се ожениш за пари?
Той се взря за момент в сериозното й лице, а после отрицателно поклати глава.
— Аз не съм за теб, Марси.
— Напротив. Ти си точно мъжът, когото искам.
— Аз? Един разорен, съсипан мъж? Избухлив? Сломен и нещастен? За какво съм ти? Та аз ще превърна живота ти в истински ад. Ще те направя нещастна.
— Нищо подобно не се случи тази вечер. Беше ми много приятно, че си тук.
Значи нямаше да му позволи да се измъкне, без да я засегне и нарани? Не му оставаше нищо друго, освен да й каже ясно и категорично не и да се махне от къщата й.
— Съжалявам, Марси. Отговорът ми е не.
Рязко отвори вратата и излезе навън в бурята. Пикапът, стоял няколко часа на студено, отново отказа да запали. След няколко безуспешни опита, Чейс най-сетне успя да го подкара към града.
Апартаментът му го чакаше тъмен и студен.
Чейс се съблече, изми си зъбите, взе едно обезболяващо хапче и се мушна под студените завивки.
— Да се оженя за Патето Джоунс! — измърмори той, докато се опитваше да нагласи възглавницата си.
Това бе най-нелепото и налудничаво нещо, което някога бе чувал.
Защо тогава не се превиваше от смях?
Брат му пристигна в апартамента му още на зазоряване.
— Здрасти. Добре ли си?
— И защо да не съм? — Чейс се намръщи.
— Няма причина, разбира се. Просто се питах как са ребрата ти тази сутрин.
— По-добре. Искаш ли да влезеш?
— Благодаря.
Лъки пристъпи в антрето. Чейс затвори вратата. Сигурен бе, че Лъки го наблюдава изпитателно, макар да се опитваше да го прикрие. Чейс обаче упорито отказваше да направи каквото и да е, за да го улесни. След проточилото се твърде дълго мълчание, Лъки най-сетне стигна до целта на ранното си посещение.
— Снощи те търсих няколко пъти, но не те намерих.
— Проверяваш ли ме?
Лъки изглеждаше огорчен.
— Бях излязъл.
— И аз така си помислих.
— Вечерях навън.
— О, вечеря.
Чейс изгуби търпение. Писна му от всичките тези увъртания и заобикалки.
— Защо не ме попиташ направо, Лъки?
— Добре, по дяволите! Къде беше снощи?
— У Марси.
— У Марси?
— Отидох да й дам чека за болничната сметка и тя ме покани на вечеря.
— Защо тогава не ми го каза веднага?
— Защото изобщо не ти влиза в работата.
— Безпокоихме се за теб цялата нощ.
— Нямам нужда от пазач.
— О, така ли?
Вече и двамата крещяха. Братята бяха еднакво избухливи и раздразнителни. Не за пръв път си викаха един на друг. Но както винаги, и този път бързо се сдобриха.
Чейс поклати глава и се изхили.
— Може би наистина имам нужда от пазач.
— Може и да си имал. Но вече не ти трябва такъв. Сядай.
Лъки се излетна в един фотьойл точно срещу брат си и веднага насочи разговора към истинските им проблеми.
— Как мина срещата в банката вчера.
— Джордж Йънг е просто кучи син.
— Чак сега ли го разбра?
— Не мога да виня нито него, нито банката за това, че си искат парите. Единственото, което не мога да преглътна, е лицемерното му изражение на престорено съчувствие и симпатия към нас. Не мога да се отърва от усещането, че безизходицата ни му доставя истинско удоволствие.
— Разбирам какво искаш да кажеш. Пред нас се преструва на тъжен и разстроен, а зад гърба ни злорадства и ни се присмива.
— Знаеш ли какво ми се иска да направя? — Чейс се наведе напред и подпря лакти на коленете си. — Ще ми се да натъпча всичките пари, които му дължим в една голяма кутия и да му я тръсна на бюрото.
— Бих изпитал истинско удоволствие, по дяволите! — Лъки печално се усмихна. — Само че това никога няма да стане, нали?
Чейс нервно си играеше с пръстите на ръцете си.
— Вчера ми каза, че само чудо може да ни помогне да се измъкнем от това неспасяемо положение.
— Да. Някакъв дар Божи.
— Ами, аз… — той силно се изкашля. — Какво ще кажеш, ако този ангел спасител ни се яви в лицето на Марси Джоунс?