Лъки не каза нищо. Чейс вдигна очи и го изгледа настойчиво.
— Чу ли какво казах?
— Чух те. Но какво означава това?
— Искащ ли малко кафе? — Чейс се надигна от стола си.
— Не.
Веднага седна обратно.
— Какво общо има Марси с нашите затруднения? — поиска да разбере Лъки.
— Нищо. Освен че… — Чейс се опита да се усмихне. — Тя ни предложи да ни помогне.
— За Бога, Чейс, последното нещо, от което имаме нужда в този момент, е още един заем.
— Тя… ами тя всъщност не ни предлага заем. По-скоро се опитва да инвестира при нас.
— Искаш да кажеш, че иска да купи част от компанията? Да ни стане съдружник? — Лъки скочи от стола и започна да кръстосва из стаята. — Но ние нямаме нужда от съдружници, нали? Не си променил становището си по този въпрос, или бъркам?
— Не.
— Това е добре, защото аз също не съм. Дядо и татко много държаха компанията да си остане семеен бизнес. Изненадан съм, че Марси изобщо се е сетила за нас. Разбирам интереса й, но се надявам, че си й обяснил, че не искаме външни хора в компанията.
— Да, обясних й това, но…
— Чакай малко — кресна Лъки и рязко се обърна. — Тя няма намерение насилствено да се сдобие с компанията, нали? Да плати парите на банката и да придобие дял без значение дали на нас ни харесва или не. Исусе, никога не бях помислял за това.
— Нито пък Марси. Или поне аз си мисля така — каза Чейс. — Предложението й бе по-различно.
Сложил ръце на кръста си, Лъки се вгледа в брат си.
— И какво точно ти предложи Марси?
Този път нямаше как да избегне прямия отговор. Реши, че щом Марси може да му каже всичко направо, значи той също ще може да го направи.
— Тя ми предложи женитба.
— Моля?
— Женитба.
— На кого?
— На мен — изгледа го с раздразнение. — На кого друг, по дяволите!
— Не зная какво да мисля.
— Ами, тя ми предложи брак.
— Марси Джоунс ти предложи брак?
— Нали точно това ти казвам! — изкрещя Чейс.
— Не мога да повярвам.
— Ще трябва да повярваш.
Лъки отвратен изгледа брат си. След това подозрително присви очи.
— Чакай малко. И къде бяхте, когато тя ти направи това предложение? Какво правехте?
— Не е това, което си мислиш. Пиехме кафе и си хапвахме шоколадови бисквити.
— Не бяхте в…
— Не!
Лъки отново се отпусна на стола. Настъпи продължително мълчание. Той настойчиво се взираше в Чейс, а Чейс упорито избягваше погледа му. Най-накрая Лъки попита:
— Тя сериозно ли говореше?
— Мисля, че да.
— Дявол да го вземе — смотолеви Лъки. Лицето му изразяваше искрено недоумение и объркване.
— Беше се подготвила добре. Изтъкна най-различни аргументи. Приятелство, стабилност. И, разбира се, пари.
Лъки поклати глава с изумление, а след това силно се разсмя.
— Не мога да повярвам. Наистина ли ти каза, че ще ти даде пари, ако се ожениш за нея?
— Ами, да. Нещо такова.
— Можеш ли изобщо да го проумееш? Чувал съм, че е много умна и проявява завидно самообладание и твърдост в бизнеса, но кой би могъл да предположи, че ще направи нещо подобно? Ти какво й каза? Искам да кажа… — Той замълча и му намигна. — Предполагам, че си й отказал.
— Да. Точно това направих.
Този път Чейс се изправи и започна да се разхожда напред-назад. Кой знае защо, смехът на Лъки силно го ядоса. Внезапно се почувства задължен да защити Марси, да я оправдае по някакъв начин.
— Не бива да й се присмиваш — гласът му бе заядлив и раздразнителен. — Това, което тя направи, изискваше огромна смелост и кураж. Мисля си, че щеше да й е много по-лесно, ако бе решила да се съблече чисто гола и да ме примами в леглото си.
Лъки сграбчи брат си за ръката и го обърна към себе си.
— Чейс, не е възможно да си мислиш това, което се опасявам, че си мислиш в момента.
Чейс спокойно срещна невярващия поглед на брат си и изненада самия себе си, като каза:
— Това е начин да се измъкнем от тази бъркотия.
Лъки, изгубил дар слово, го изгледа от горе до долу, а след това реагира с присъщата си раздразнителност и избухливост. Навря лицето си само на няколко сантиметра от лицето на брат си и силно се разкрещя.
— Ти да не си си изгубил ума? Всичкото това уиски, които си изпил през последните няколко месеца, май напълно ти е размекнало мозъка. Или, може би, оня бик изцяло ти е размътил главата?
— Какво искаш? Да избера един възможен отговор?
— Аз не се шегувам.
— Нито пък аз! — Чейс се измъкна от ръката на брат си и се отдалечи от него. — Помисли малко! Назови ми едно-единствено полезно нещо, което съм направил след смъртта на Таня. Не можеш. Никой не може. Ти ми го каза в лицето. Липсата на каквато и да било инициативност от моя страна докара компанията ни до фалит.