— Депресията в икономиката няма нищо общо с личния ти живот — разкрещя се Лъки. — Нито пък с липсата на инициативност. Петролният пазар просто не съществува.
— Да, но аз съм по-големият син. — Чейс не отстъпваше и непрекъснато удряше гърдите си с юмрук. — Аз съм този, който е отговорен, Лъки. И ако „Тайлър Дрилинг“ фалира, това ще тегне на съвестта ми, докато съм жив. Длъжен съм да направя всичко възможно, за да предотвратя катастрофата.
— И си готов да стигнеш дотам, че да се ожениш за жена, която не обичаш?
— Да, готов съм да направя дори и това.
— Преди две години ти нямаше да ми позволиш да се оженя за Сюзън Йънг, за да спася компанията, пали? Смяташ ли, че аз ще позволя да извършиш подобна глупост?
— Ти просто нямаш думата в случая.
Изведнъж осъзна, че ожесточено се опитва да подкрепи плана на Марси. И откога? Вероятно цяла нощ подсъзнателно бе мислил за това. И малко преди да се събуди, бе достигнал до заключението, че предложението на Марси в края на краищата не е чак толкова неприемливо.
Лъки избълва цял порой ругатни.
— Ти още не си се възстановил от смъртта на Таня, Чейс. Как можеш изобщо да си помислиш за връзка с друга жена?
— Нямам намерение да се обвързвам. Поне не емоционално. Марси разбира това. Тя знае, че все още обичам Таня и е готова да се задоволи само с приятелството ми.
— Глупости! Никоя жена не е готова на такава жертва.
— Да, но Марси е. Тя не е романтичка.
— Добре. Но защо е всичко това? Аз ще ти кажа. Защото тя е стара мома, която е решила да си купи съпруг.
— Тя не е стара мома — Чейс изпадна в неконтролируем бяс, когато чу Лъки да изказва на глас същите мисли, които се въртяха в главата му само преди дванадесет часа. — Никак не е лесно за едно толкова преуспяваща жена като Марси да си намери съпруг, който да не се притеснява от успеха й. — Тази мисъл, която му бе хрумнала току-що, му достави истинско удоволствие.
— Добре, забрави за момент тази теория — каза Лъки — и помисли върху това, което ще ти кажа. А може би Марси се опитва да успокои гузната си съвест. Забрави ли, че тя шофираше колата, в която бе убита любимата ти съпруга?
Лицето на Чейс пребледня от гняв. Сивите му очи станаха студени и зли.
— Марси няма никаква вина за катастрофата.
— Зная това, Чейс — търпеливо каза Лъки. — И ти го знаеш. Всички го знаят. Но дали Марси го знае? Дали е успяла да се примири със случилото се? Дали не се опитва да направи нещо за теб, само и само да се освободи от чувството си на вина, пък било то напълно неоснователно?
Чейс се замисли преди да му отговори.
— И какво ако е така? В такъв случай и двамата ще имаме полза от този брак. Всеки ще получи това, което желае. Компанията отново ще стъпи на краката си, а Марси ще се сдобие със съпруг и чиста съвест.
Лъки невярващо разпери ръце, а след това шумно се плесна по бедрата.
— Харесваш ли я поне малко, Чейс?
— Да, много — честно отговори той. — Винаги сме били добри приятелчета.
— Добри приятелчета! Страхотно! — Възмущението и неодобрението на Лъки бяха повече от очевидни. — Искаш ли да спиш с нея?
— Не съм мислил за това.
— Не е лошо да го направиш, защото съм сигурен, че тя е помислила. Убеден съм, че сексът е част от сделката. — Лъки се възползва от мълчанието на Чейс и продължи. — Да преспиш с някоя уличница и да си тръгнеш на другия ден е нещо съвсем различно от това да спиш с жена, с която ще се виждате всеки ден на закуска.
— Благодаря ти за поучителната беседа, братле. — присмя му се Чейс. — Ще я запомня, в случай, че някога почувствам нужда от съвета ти.
— По дяволите, Чейс! Аз само се опитвам да те накарам да обмислиш още веднъж всичко. Ще изплатиш заема на банката веднага, но за цял живот ще трябва да се обвържеш с Марси. Освен ако не възнамеряваш да я разкараш веднага щом изпълни нейната част от сделката.
— Никога няма да направя нещо подобно.
— Но ти ми каза, че все още обичаш Таня.
— Така е.
— Значи всеки път, когато любиш Марси, ще го правиш по задължение. Или което е още по-лошо — от жалост. Ще бъде милостиня, подаяние…
— Ако довършиш това изречение, ще те размажа от бой — Чейс яростно бе насочил показалец срещу брат си. — Не ти позволявам да говориш за нея по този начин.
Лъки отстъпи крачка назад и с изумление се загледа в брат си:
— Ти я защитаваш, Чейс? Това означава, че вече си решил, нали?
В този момент Чейс осъзна, че наистина вече е взел решение.
— Благодаря ти, че дойде, Пат.
Лори въведе шериф Пат Буш в кухнята. Той беше близък приятел на семейството, неофициален гост, който обикновено влизаше през задната врата. Лори би се обидила и засегнала, ако той застанеше пред входната врата и позвънеше на звънеца. През целия й семеен живот Пат винаги е бил много добър приятел — неин и на Бъд. Преди няколко години Бъд бе умрял от рак, но Пат си бе останал верен приятел на семейството. Лори знаеше, че може изцяло да разчита на него в трудни моменти. Като сегашния.