— Какво става? Стори ми се разстроена, когато ми позвъни. — Той остави голямата си кафява шапка марка Стетсън на кухненската маса, съблече униформеното си сако и го закачи на облегалката на един стол, преди да се настани край масата. Лори постави пред него чаша кафе. — Благодаря. Какво става, Лори?
— Чейс ще се жени.
Пат вече бе поднесъл чашата с кафето до устата си. Той почти подскочи от невероятното, шокиращо съобщение и изгори езика си с горещото кафе.
— Ще се жени? — гласът му преливаше от искрено недоумение.
— Точно така, Пат. Толкова съм объркана, че не зная какво да правя.
— За кого ще се жени? За някоя използвачка, която твърди, че й е направил бебе.
— Не, не. Няма такова нещо — Лори бързо поклати глава.
Косата й бе започнала да побелява. Някога руса, сега бе почти сива, изпъстрена с напълно побелели кичури. Беше къса и оформена според последната мода. Лори спокойно можеше да мине за жена с десет години по-млада от действителната си възраст. Всичките й връстнички й завиждаха за стройната и елегантна фигура. Сините й очи обикновено бяха изпълнени с жизненост и веселие. Сега обаче в тях се четеше само тревога и загриженост за най-голямото й дете.
— Ще се жени за Марси Джоунс.
Изумителните съобщения следваха толкова бързо едно след друго, че пиенето на горещо кафе в този момент можеше да се окаже много рисковано. Пат остави чашата си на масата.
— Марси Джоунс — прошепна той. — Дявол да го вземе! И това ако не е ирония на съдбата.
— Нали?
— И как се стигна до това?
Лори му разказа всичко, което знаеше, като започна с това, че Марси бе докарала Чейс от форт Уърт след нараняването му и свърши с разговора, който бе провела с Чейс в ранния следобед.
— Каза, че са решили да се оженят вдругиден при съдията Уолкър. Предложи Сейдж да остане в града, ако иска да присъства на церемонията и ако може да си позволи да отсъства от занятия. Спомена, че Марси искала родителите й да дойдат от Хюстън и че се притеснявали, че пътищата не са съвсем подходящи за пътуване.
— Пътищата? Той решава да се ожени след като прекара последните две години в безпаметно пиянство заради смъртта на жена си, а седнал да се тревожи за пътищата!
— И аз си помислих същото — гласът й трепереше от напрежение и стаена мъка. — Мисля, че той не съзнава какво точно върши.
Пат покри лице с огромната си, загрубяла ръка. Лицето му беше едро и малко червендалесто, но шерифът минаваше за приятен и симпатичен мъж. Косата му все още бе гъста, макар че вече бе по-скоро сива, отколкото кестенява.
Твърде много жени в Милтън Пойнт бяха въздишали по него през всичките тези години. Беше се срещал с някои от тях, но естеството работата му и многобройните му служебни задължения му бяха попречили да създаде собствен дом. Бе си останал ерген, но гледаше на децата на Тайлър като на свои собствени. И точно заради това споделяше загрижеността и притесненията на Лори за Чейс. А и не можеше да забрави безумната мъка и страданията на Чейс след смъртта на жена му.
— Искаш ли да поговоря с него, Лори?
— Няма да има никаква полза — тъжно отвърна тя. — Лъки се опитал да го вразуми тази сутрин. Колкото повече и по-убедителни доводи излагал срещу този брак, толкова по-упорит ставал Чейс. Убеден бил, че това е най-разумното нещо, което би могъл да направи в този момент. Сейдж, естествено, изказа няколко категорични мнения по въпроса, когато й казах. Трябваше сериозно да я сплаша, за да я принудя да не се обажда на Чейс. Само един Господ знае какви ще му ги наговори. Никой не е особено очарован от случилото се, но аз не искам това да предизвика недоразумения в семейството и то точно когато Чейс най-сетне се върна. Ако сега не го подкрепим, той би могъл да се откъсне от нас завинаги. — В очите й заблестяха сълзи.
Пат се пресегна през масата и хвана ръката й.
— Не знаех, че Чейс познава госпожица Джоунс толкова добре.
Лори попи очите си с една книжна кърпичка.
— Бяха съученици. Не са се срещали често след като завършиха училище, тъй като родителите й се преместиха в Хюстън. Видяха се отново едва когато Таня започна да търси подходяща къща, непосредствено преди да загине. Не ме разбирай погрешно, Пат. Нямам нищо против Марси. Мисля, че тя наистина е очарователна. Много красива и невероятно интелигентна. — Хубавото й лице се смръщи. — Това, което не мога да разбера, защо й е да се обвързва по този начин.