— И на мен не ми е съвсем ясно.
— Според Лъки, който се обади веднага след като бях разговаряла с Чейс, Марси го е помолила да се оженят, а не той нея.
— Не може да бъде!
Лори му разказа всичко, което Лъки й бе съобщил.
— Той се жени за нея заради парите й — отбеляза Пат, след като тя млъкна. — Прави го, за да спаси „Тайлър Дрилинг“.
— Така изглежда. И точно затова съм толкова обезпокоена. Съзнателно или не, но двамата с Бъд насадихме у Чейс това смазващо чувство за отговорност. Той приема всичко присърце, товари се с проблемите и тревогите на всички ни.
— Това е типично за най-големите деца в семейството, Лори.
— Зная, но Чейс стига до крайности. След смъртта на Таня той започна да се обвинява задето не бил тръгнал с нея. Вярваше, че ако е бил там, тя едва ли е щяла да умре.
— Но това е лудост!
— Да, но той си е такъв. Счита се виновен за всяко нещастие и несполука. Вероятно се чувства виновен, че през последните осемнадесет месеца бе зарязал бизнеса и задълженията си към семейството. А този брак вероятно е начинът му да поправи стореното. Надявах се, че с връщането му у дома нещата в компанията ще се оправят. Но изобщо не бях допускала, че може да се случи нещо подобно. Той се обрича на нещастие, съгласява се на един брак без любов, за да спаси компанията. Но по този начин съсипва живота и на Марси. Не мога да си обясня мотивите й. Но съм повече от сигурна, че Чейс все още обича Таня. Точно както аз не престанах да обичам Бъд след смъртта му.
Пат дискретно отдръпна ръката си от нейната. Остана смълчан на мястото си и я остави да си поплаче няколко минути. Накрая попита:
— Какво искаш да направя, Лори?
Тя повдигна глава и леко се усмихна.
— Това, което правиш в този момент. Да ме изслушаш. Имах нужда да поговоря с някого. Девън не се чувства много добре напоследък, а това също много ме тревожи. Лъки много бързо се ядосва, започва да крачи наоколо, да размахва юмруци и да ругае под носа си. Сейдж говори каквото й дойде наум и изрича неща, които ме разстройват още повече. Имах нужда от някой солиден човек като теб, който да ме изслуша, без да ме прекъсва.
Пат се усмихна тъжно, поклати разбиращо глава и прокара пръсти през косата си.
— Да, аз съм точно такъв. Солиден. Но се радвам, че можах да ти помогна. Знаеш, че обещах на Бъд преди смъртта му да се грижа за децата. В момента ми се ще да хвана Чейс за яката и здраво да го поразтърся, за да налея малко ум в главата му, а след това добре да го понатупам. Ако не за друго, то поне заради тревогите, които ти причини през тези месеци.
— И той вероятно ще отвърне на удара с удар. — Тя въздъхна на пресекулки. — Те не са вече деца, Пат. Всичките пораснаха. Сами взимат решенията си и аз не мога да направя почти нищо, дори и когато съм убедена, че допускат ужасна грешка.
Несигурната усмивка бавно изчезна от лицето й и тя напрегнато се вгледа в очите на стария си приятел.
— О, Пат, какво ли очаква Чейс от подобен брак?
Докато чакаше пред кабинета на съдията Уолкър, Чейс се питаше какво всъщност очаква от този брак.
Последните два дни бяха толкова изнурителни и напрегнати, че не му бе останало никакво време да помисли върху това, което вършеше. А може би съвсем умишлено се бе ангажирал до крайност, опитвайки се да изгони от съзнанието си всички размишления и съмнения, свързани с предстоящата женитба.
Марси бе посрещнала решението му много по-спокойно, отколкото бе очаквал. Веднага след острия спор с Лъки бе отишъл в офиса й. Есме, облечена с вълнена зелена рокля и лилав чорапогащник, бе съобщила за пристигането му. Марси бе в кабинета си и разлистваше книгата с документацията от изминалите две седмици. Веднага щом Есме излезе от кабинета, той каза:
— Мисля, че снощното ти предложение наистина е добро, Марси. Хайде да се оженим.
Не си бе и помислял дори, че тя ще се хвърли на врата му, ще покрие лицето му с жарки целувки и през сълзи ще изрече искрените си благодарности. Не очакваше, че ще се простре в краката му и иде му се закълне във вечна вярност.
Но предполагаше, че съобщението му ще предизвика реакция, далеч по-емоционална от сдържаното кимване, с което го удостои.
— Но преди да сключим сделката — погледна я напрегнато, — искам да поставя едно условие. — Тя сякаш престана да диша за миг, но може и така да му се бе сторило, защото лицето й си остана спокойно и безизразно. — По-късно ще ти върна всеки цент, който си вложила в „Тайлър Дрилинг“.