— Не е необходимо.
— Но за мен е важно. Важно е и за самата ни женитба. Ако не се съгласиш с това условие, няма да има сватба. Може да ми отнеме години, но държа да знаеш, че някой ден ще си получиш парите обратно.
— Тези пари ще бъдат наши, Чейс, но ако за теб това е толкова важно, аз нямам нищо против.
Скрепиха споразумението си с едно крайно неромантично, делово ръкостискане.
От този момент нататък събитията започнаха да се развиват с главоломна бързина. Побързаха да уведомят семействата си и да уточнят датата със съдията. Макар че можеше да го отложи за по-подходящ момент, Чейс освободи апартамента, в който бе живял с Таня в деня, в който решиха да се оженят с Марси. Няколко седмици след смъртта на Таня родителите й бяха взели от апартамента всичките й вещи, които той не желаеше да задържи, така че този път му бе спестена мъката отново да се рови из нещата й.
Набързо опакова вещите си и без да се бави повече, се премести в къщата на Марси. Това пренасяне всъщност направи сделката им окончателна. Нямаше връщане назад. Може би точно затова бе бързал толкова.
Преместването мина почти гладко, като се изключи един-единствен напрегнат и неловък и за двамата епизод.
— Това е моята спалня — каза му тя и отвори вратата на една голяма и уютна стая.
Стената зад леглото бе покрита с текстилни тапети, които чудесно се съчетаваха с пердетата и покривката на леглото. В ъгъла имаше удобно кресло, тапицирано със същата материя. Спалнята й не бе толкова модерна и изискана, колкото останалата част от къщата. Беше типично женска, без да е претрупана и претенциозна, цялата обстановка излъчваше топлота и уют.
Погледът му се спря на леглото и той мигновено се почувства неудобно.
— А къде е моята?
— Там.
Тя посочи една затворена врата от другата страна на коридора. Чейс внесе вещите си в нея. Марси не му предложи да се нанесе в нейната стая и той изпита истинско облекчение. Беше му спестила неудобството да й откаже.
Откакто Лъки пръв бе споменал за това, Чейс бе мислил доста по въпроса за бъдещите си сексуални контакти с Марси. Тя не го бе казала направо, но очевидно смяташе, че това се подразбира от само себе си и че тя очаква той да бъде неин партньор и в леглото. В началото просто не можеше да си представи, че може да легне гол редом с Патето Джоунс, но постепенно привикна с тази мисъл и реши, че в края на краищата едва ли ще е чак толкова лошо.
Тя беше привлекателна жена. Той притежаваше силен и здрав сексуален апетит. Погледна на нещата от този ъгъл и проумя, че нямаше да му е никак трудно от време на време да прави секс с нея.
Общата спалня, обаче, бе нещо твърде интимно. Можеше да споделя спалнята си само със съпругата си. И макар че смяташе официално да се ожени за Марси, дълбоко в сърцето му Таня щеше да си остане единствената му съпруга. От време на време сигурно щеше да ляга с Марси, но през останалото време щеше да спи в отделна стая.
Освен че трябваше да се изнесе от апартамента си, Чейс трябваше да се погрижи и за куп други неща. Трябваше да си направи кръвна проба, да купи бланки за брачно свидетелство, непрекъснато му се налагаше да спори с брат си и да успокоява майка си, да внимава да не пребие сестра си, която ръсеше духовити забележки относно здравия му разум, или по-скоро липсата на такъв. На всичкото отгоре трябваше да си купи и нов тъмен костюм.
Извадиха късмет с времето, което бързо се оправи и родителите на Марси пристигнаха вечерта преди сватбата. Веднага поканиха Марси, него и цялото му семейство в Кънтри клуба на Милтън Пойнт. Бяха направо замаяни от щастие, че единствената им дъщеря най-после ще се омъжи. Изглеждаха така искрено облекчени, че тя няма да си остане стара мома, че Чейс се почувства неловко заради Марси. Родителите й бяха единствените щастливи хора около масата тази вечер.
Трябваше да се отдаде заслуженото и на Лори, която направи всичко възможно, за да поразведри малко напрегнатата обстановка. Бе взела със себе си Пат Буш за морална подкрепа. Девън също се опита да поддържа разговора през цялата вечер, макар че и тя беше твърде нервна и се опитваше да прикрие смущението си като непрекъснато се тъпчеше с храна. Огромният й апетит стана предмет на няколко весели шеги и закачки.
Заплашена със смъртно наказание, Сейдж успя да запази мнението си за този брак за себе си. В края на вечерта прегърна бъдещата си снаха с такова изражение на лицето, че човек би си помислил, че Марси е по-скоро жена, осъдена на смърт, отколкото булка, отправила се към олтара с любимия съпруг.
Лъки се държа учтиво, езикът му бе сдържан и изискан, но намусеното му изражение бе достатъчно красноречиво. За всички бе ясно — той е убеден, че брат му допуска ужасна грешка.