В този момент Чейс се взираше в жената, която стоеше редом с него пред кабинета на съдията, и се питаше дали брат му има право. Изобщо не му бе неприятно да стои до Марси. Всъщност, тя изглеждаше чудесно. Беше облечена в бял вълнен костюм, който въпреки изчистената си линия й придаваше тържествен и празничен вид. Косата й бе вдигната нагоре, на главата си носеше малка шапка с воал, който достигаше до носа й. Сините й очи, които се виждаха през воала, щастливо сияеха.
— Нервен ли си? — попита го тя.
— Не, но се чувствам малко неудобно — отвърна той. — Нямах време да преправя сакото на костюма. Малко ми е тясно.
Тя се пресегна и прекара ръка по широките му рамене.
— Е, това е наказанието на широкоплещестите мъже.
Той леко подскочи, но не бе съвсем сигурен дали реакцията му бе предизвикана от неочаквания, толкова интимен жест на Марси, или от появата на секретарката, която точно в този момент излезе, за да им съобщи, че съдията е готов и ги очаква.
Влязоха един след друг в смълчания, облицован с тежка ламперия кабинет. Най-напред вървяха булката и младоженецът, след тях пристъпваха родителите на Марси, всички Тайлърови и Пат Буш, който завършваше процесията. Лицата на всички изглеждаха строги и неприветливи.
Мислите на Чейс се върнаха към сватбата му с Таня в красивата, осветена от свещи църква. Първите няколко реда бяха запълнени от членовете на голямото й семейство. Цареше празнично настроение, макар че и двете майки си поплакаха малко, притиснали към очите си изящните дантелени кърпички, които Таня бе избродирала за тях.
Никой от присъстващите тогава не се бе усъмнил в искрената любов, която изпитваха един към друг. Таня изглеждаше зашеметяващо красива в бялата си рокля. Бяха се заклели в любов и вярност докато смъртта ги…
— Ти, Чейс, ще вземеш ли Марси Илейн Джоунс за твоя законна съпруга? Ще я обичаш ли, ще я почиташ ли, ще я закриляш ли, докато смъртта ви раздели?
Въпросът изтръгна Чейс от сладките му спомени и го върна към жестоката действителност. Погледна съдията, който се взираше в него с озадачен поглед. След това сведе очи към Марси, която го гледаше с очакване.
— Да.
Съдията зададе на Марси същия въпрос. Тя отговори с тих, тържествен глас. Размениха си златните халки, които бяха купили заедно предишния ден. Съдията ги провъзгласи за мъж и жена и се обърна към Чейс.
— Можеш да целунеш булката.
Сърцето на Чейс замря в гърдите му.
След смъртта на Таня бе спал с твърде много жени, но не бе целунал нито една от тях. Кой знае защо сливането на устните му се струваше много по-интимна, дълбоко лична ласка, съвсем различна от оргазма, който постигаше, проснал се върху тялото на поредната безименна жена. Целувката означаваше близост, нежност, привързаност. Когато се целуваха, хората заставаха лице в лице, гледаха се в очите и заедно достигаха до тайнството на истинската любов.
Чейс се обърна към съпругата си и я хвана за раменете, леко наведе глава и спря. Стори му се, че всички присъстващи затаиха дъх от напрежение.
Не смееше да погледне Марси в очите. Не искаше да види вълнението или пък неодобрението, изписано в погледа й. Опита се да се концентрира върху устните й. Добре оформени устни с цвета на зрелите праскови в градината им. Сочни и меки, леко разтреперани в този момент.
Той наведе глава и ги докосна със своите. Бяха достатъчно податливи, за да възбудят любопитството му и твърде примамливи, за да го накарат да застане нащрек. Любопитството надделя и той я целуна малко по-настойчиво. Веднага след това рязко се отдръпна.
Тя се усмихна. Той също.
Но усмивката му бе вдървена и неестествена.
Слава Богу, в следващия миг вече бе в прегръдките на майката на Марси. Господин Джоунс развълнуван стисна ръката му, като го приветства с добре дошъл в малкото им семейство. Докато се опитваше да каже нещо подходящо за случая на тъща си, той замислено прокара език но устните си… и шокиран усети вкуса на Марси върху тях.
— Майка ти и баща ти кога ще се връщат в Хюстън?
— Утре сутринта.
Чейс помогна на Марси да съблече коженото си палто и го закачи на закачалката точно до входната врата… тяхната входна врата.
— Защо бързат толкова? Защо не поостанат няколко дни?
— Единственото, което правят откакто са се пенсионирали, е да играят голф. Не обичат да отменят ангажиментите си за голф. Освен това, сигурно си мислят, че присъствието им ще опропасти медения ни месец.
— О! — Чейс свали сакото на костюма си. Доволен, че най-сетне се е отървал от него, той изпъна рамене, нави ръкавите на ризата си и разхлаби възела на вратовръзката. — Да отворим ли шампанското?