— Никога не съм виждала нещо подобно — ужасена възкликна жената.
— Тези мъже тренират ли преди да излязат на арената? — поиска да разбере съпругът й.
Марси съвсем отскоро проявяваше интерес към обяздването на бикове и познанията й все още бяха непълни и повърхностни.
— Разбира се. Макар че само уменията не са достатъчни. Много зависи от шанса на ездача.
— Например?
— Ами например много важно е какво точно животно ще се падне.
— Искате да кажете, че някои от биковете са по-кротки от другите?
Марси се усмихна:
— Всички животни са отгледани за участие в родео, но всяко едно от тях е с различен нрав и характерни особености.
Вниманието им бе привлечено от един бокс, в който бикът вече бе изгубил търпение и така яростно риеше с крака и подскачаше, че ездачът не успяваше да се метне на гърба му. Жената от Масачузетс нервно закри очи с ръцете си. Съпругът й остана неподвижен на мястото си, очарован от гледката.
— Дами и господа, по всичко личи, че следващият ни състезател ще се поизпоти тази вечер — съобщи говорителят. — Някой от присъстващите да иска да заеме мястото му? — Последва пълно мълчание и той се разсмя: — Е, добре, не се блъскайте! Един по един! Не е необходимо всички наведнъж да се пишете доброволци. — Но този каубой не се плаши от разярени бикове! Всъщност, колкото по свирепо е животното, толкова по-доволен е ездачът. Той е състезател от много години. Бе се оттеглил за известно време, но преди година и половина се завърна отново без ни най-малко да се смущава от мисълта, че е с цяло десетилетие по-стар от повечето каубои, които имат смелостта да обяздват бикове. Той е от Източен Тексас. Има ли измежду зрителите някои от Милтън Пойнт? Ако има, нека стискат палци на този млад мъж, Чейс Тайлър, който излиза от бокс № 7 на гърба на Ел Дорадо!
— О, Боже — без да осъзнава какво точно прави, Марси скочи на крака.
Говорителят извиси глас, вратата на бокса се отвори с трясък и отвътре изхвърча пъстрият, сивкав бик, който непрекъснато подхвърляше задницата си нагоре и яростно клатеше глава насам-натам.
Марси видя как каубойската шапка хвръкна от главата на Чейс и се приземи в праха под копитата на разбеснялото се животно. Чейс държеше свободната си лява ръка изправена, както се изискваше от правилника. Тя неконтролируемо се олюляваше при всеки подскок на бика. Цялото му тяло изведнъж подскочи нагоре, а после тежко се приземи върху гърба на животното. Чейс държеше коленете си високо повдигнати под ъгъл спрямо тялото на бика и постоянно се клатушкаше върху гърба му.
Тълпата неистово ревеше и го окуражаваше. Той успя да се задържи върху бика пет секунди, които на Марси се сториха като пет години. Малко преди да изсвири сирената, оповестяваща края на обяздването, животното наведе главата си толкова ниско, че почти докосна земята, а след това бързо я вирна нагоре. Движението бе невероятно силно и рязко и Чейс изхвърча на земята.
Опита се да избяга от тежките копита, като се претърколи на една страна. Един от клоуните, облечен в торбести панталони, прихванати с тиранти, се приближи и удари бика по муцуната с гумена бухалка за бейзбол. Животното изпръхтя, подскочи на мястото си и клоунът избяга настрана, като продължаваше да го дразни, поставил палеца на едната си ръка на носа си.
Всичко сякаш бе на шега и зрителите се разсмяха. Бикът обаче не се втурна подир клоуна и всички в този момент осъзнаха колко важна всъщност е задачата му.
С разширени от ярост ноздри и с разпенена уста, бикът бързо се обърна обратно. Чейс, с гръб към животното, тъкмо бе вдигнал шапката си от земята и се опитваше да я изтупа от праха. Някой предупредително изкрещя, но вече бе твърде късно. Навел глава, бикът налетя върху него с цялата си маса от около един тон.
Чейс бързо отстъпи встрани, за да се предпази от страховитите рога, но бикът го закачи с част от главата си и го събори на земята. Всички зрители ахнаха уплашено, когато предните копита на животното попаднаха точно върху гърдите на Чейс.
Марси изпищя, а след това затисна устата си с двете си ръце. С ужас се вгледа в Чейс, който лежеше проснат по гръб сред червеникавокафявия прахоляк и очевидно бе в безсъзнание.
Клоуните отново се приближиха. На арената излязоха и двама ездачи на коне. Те в галоп се отправиха към бика. И двамата се бяха изправили на стремената и наведени напред, размахваха ласа в ръцете си. Единият успя да прекара примката около рогата на бика и силно опъна въжето. Добре тренираният му кон препусна към портата и повлече след себе си тежкия бик, а един смел клоун започна да го налага по задницата с някаква метла. Другият клоун бе коленичил в праха край ранения каубой.