— Защо не? — Веселието й изглеждаше попресилено. Свали шапката си, остави я на масата и отиде за чаши. — Беше много мило от страна на Девън и Лъки да ни подарят тази бутилка. Особено след като Лъки бе категорично против женитбата ни.
— Кое те кара да мислиш така? — Той извади тапата и паля шампанско в двете чаши, които тя му подаде.
— Шегуваш ли се? Трябваше да съм сляпа, за да не видя неодобрението му. Мръщеше се всеки път, когато ме погледнеше.
— Не се мръщеше на теб, а на мен. Опасенията му относно този брак нямат нищо общо с теб. Той просто се бои, че ще направя и двама ни много нещастни.
— Ще го направиш ли наистина?
Очите им се срещнаха. Макар че на устните й играеше лека усмивка, той бе сигурен, че напрегнато очаква отговора му.
— Ще направя всичко възможно нищо подобно да не се случи, Марси.
— Това ми стига. — Тя чукна чашата си в неговата. Без да свалят погледите си един от друг, те бавно отпиха от студеното, режещо шампанско. — Гладен ли си?
— Малко.
Тя му обърна гръб и отиде в кухнята. Докато се отдалечаваше от него, Чейс забеляза, че елегантната й пола чудесно очертава стегнатия й задник. Краката й също не бяха никак лоши. Разхлаби вратовръзката си още малко и се запита защо отоплението е толкова силно.
За да разсее нарастващото си неудобство, той продължи да говори за брат си.
— А и освен това Лъки има да ми връща. Доста го критикувах, когато той си избираше жена. Девън беше омъжена, когато те двамата се срещнаха.
— Спомням си. Голям скандал се вдигна навремето. Беше обвинен в умишлен палеж и алибито му можеше да бъде подкрепено само от една омъжена жена, с която бе прекарал нощта.
— Е, имаше и смекчаващи вината им обстоятелства.
— Да, зная. Като ги гледам сега заедно, не мога да не мисля, че просто са създадени един за друг. — Тя отвори хладилника и възкликна: — О, Боже! Виж, Чейс! — Вдигна нагоре една голяма, опакована с целофан кошница, пълна със сирена, пресни плодове, шоколадови бонбони и дори една малка кутия консервирано месо.
— Има и картичка.
Тя отвори белия илик и прочете на глас: С много любов и най-искрени пожелания за щастлив семеен живот.
— Подписана е от майка ти и Сейдж. Много мило от тяхна страна, нали?
Той се приближи към барплота, където тя развиваше целофана от кошницата.
— Разбира се.
Беше настроен изключително благосклонно към сестра си, защото благодарение на нея бе успял да поправи един непростим гаф, който беше допуснал.
Рано сутринта тя го беше попитала какъв букет е поръчал за Марси и той трябваше засрамено да си признае, че изобщо не бе помислил за това.
Паникьосана, Сейдж го бе уверила, че тя ще се погрижи за всичко. Два часа по-късно се бе прибрала вкъщи с красив булчински букет от бели рози и бял люляк, който Марси сега бе оставила на бара редом с другите подаръци.
Сейдж очевидно се бе погрижила не само за букета на булката. Докато гледаше оживеното лице на Марси, която разопаковаше вкусотиите, Чейс изпита искрена благодарност към майка си и сестра си, че бяха помислили за всичко.
— Сигурно са я донесли, докато родителите ми бяха тук. Бях отишла на фризьор. Искаш ли малко сирене?
Тя му поднесе парче швейцарско сирене и той го лапна направо от пръстите й. Стомахът му силно се сви, като усети лекия им допир върху устните си.
— Благодаря.
— Няма защо. Младоженците обикновено се хранят така със сватбената си торта.
— В такъв случай трябваше да си поръчаме и сватбена торта.
— Няма значение. Аз обичам нетрадиционните неща. — Усмихваше се, но той долови тъга в гласа й. Тя обаче бързо се развесели и дори леко се разсмя. — Ще си останеш гладен, ако те храня така хапка по хапка. Защо не запалиш огъня, докато приготвя за двама ни по една чиния? И аз съм гладна. Бях прекалено нервна на обяд и не можах да се нахраня добре.
Огънят се бе разгорял и весело пращеше, когато тя влезе във всекидневната. Носеше две чинии пълни с бисквити, сирене, резенчета ябълки и круши и нарязана на тънки парчета шунка.
Марси събу обувките си, съблече сакото на костюма си и се настани удобно в кожения фотьойл, в който бе седяла и преди седемдесет и два часа, когато му направи предложението си за брак.
За техен късмет изминалият ден бе топъл и приятен. Слънцето се показа за пръв път през последните няколко дни. Сега, обаче, вече се бе скрило зад хоризонта и зад голямата стъклена стена надничаше тъмновиолетовото небе. Луната бе голяма и кръгла, но светеше с бледа, студена светлина.
В стаята, озарена от пламъците на огъня, бе топло и уютно. Докато методично унищожаваше храната, която му бе поднесла, Чейс забеляза, че лицето на Марси грееше по-ярко и от огъня. Полата и блузата й бяха в почти същия кремав цвят, както и коженото кресло, в което се бе сгушила. Този блед пастелен фон подчертаваше още по-силно наситения червеникав цвят на косата й. Блузата й вероятно бе копринена и меко обгръщаше тялото й. Бе строга и изискана и в същото време подчертаваше формите й по един твърде възбуждащ и примамлив начин.