Зает с тези мисли, той свали ризата си, но остави панталона върху себе си. Превръзката на ребрата му се открояваше ясно на фона на загорелите му гърди и черния панталон. Събу обувките и чорапите си. Среса косата си. Изми зъбите си. Сложи си малко одеколон. За всеки случай отпи още една голяма глътка уиски.
След това седна на ръба на леглото си й се загледа във вратата. Чувстваше се като дете, което стои в приемната на лекаря и очаква да го извикат и да му сложат инжекция. Стомахът му се свиваше, дланите му се потяха от напрежение. Колкото повече се бавеше, толкова по-зле се чувстваше. Накрая реши, че е най-добре веднага да приключи с това. Стана от леглото, излезе от стаята и прекоси коридора, който разделяше спалните им. Почука на затворената врата.
— Влез, Чейс.
Из цялата стая бяха разпръснати запалени свещи и вази със свежи цветя. Ароматът, който се носеше в стаята, беше чудесен, силен и опияняващ като на уискито.
Очите му бързо обходиха стаята и се заковаха върху Марси. Тя приличаше на бяло видение, застанала до огромното легло, застлано с атлазени чаршафи в пастелно мек цвят, който напомняше на вътрешността на раковина.
Нощницата й беше тънка и прозрачна. Под нея ясно се виждаха очертанията на тялото й. Веднага забеляза зърната на гърдите й и тъмния триъгълник между бедрата. Беше разпуснала косата си. На светлината на свещите тя блестеше като ореол около главата й. Но погледът в очите й изобщо не бе невинен.
Чейс едва не простена. Марси се опитваше да превърне тази нощ в нещо специално, в истинска брачна нощ, първата брачна нощ на двама влюбени.
— Помислих си, че може да искаш още малко шампанско. — Тя посочи сребърния съд с лед, поставен върху нощното шкафче. В него имаше неотворена бутилка шампанско, което тя сигурно бе купила предварително. До нея бе сложила две високи, красиви кристални чаши. — Не, благодаря — гласът му бе подрезгавял.
— Добре.
Без съмнение вече бе негов ред да поеме инициативата. Като пристъпваше вдървено, той прекоси стаята и се приближи до нея. Знаеше, че трябва да каже нещо приятно и учтиво.
— Много ми харесва… тази дреха — и той посочи нощницата й.
— Благодаря. Надявах се да я харесаш.
Тук трябваше да последна целувка. Добре. Можеше да се справи с това. Беше целувал безброй момичета през последните две десетилетия.
Обгърна я с ръце и я придърпа към себе си. Спря точно преди телата им да се допрат едно в друго и започна да я целува. Първо по челото, след това по бузата и най-после притисна устни към нейните.
Тя съблазнително и подканящо отвори устни. Дъхът й беше чист и примамващо сладък. Той отново усети познатото любопитство. Дали да не задоволи копнежа й? Защо да не плъзне език в устата й, защо да не отвърне със същата страст и желание? Би било много мило, много деликатно от негова страна.
Но не. Няма смисъл да задълбочава нещата повече от необходимото. Той решително стисна устни и само след миг изправи глава. Това беше най-сдържаната, най-сухата, най-стерилната целувка, която човек би могъл да си представи. И въпреки това сърцето му биеше до пръсване.
Това яростно сърцебиене го принуди да си признае, че единственото чувство, което го възпираше и не му позволяваше да я целуне истински, беше страхът — силният, мъчителен страх, че ако се притисне към нея, никога повече нямаше да успее да се отдръпне назад. Този ден вече бе опитал веднъж и после часове наред усещаше сладкия й вкус върху устните си. Ако сега се поддадеше на внезапния си копнеж…
В съзнанието му изведнъж се оформи друга мисъл, много по-неприятна и ужасяваща от предишната. Ами ако не получи ерекция? Никога не бе имал проблеми със сексуалността си, дори и мъртвопиян бе успявал да изпълни задълженията си. Нито една от жените, с които бе спал, не би могла да го обвини в сексуална немощ и безсилие. Но той познаваше Марси от толкова дълго. Бяха приятели от години и точно в това се криеше разликата между нея и всички останали жени.
О, Боже, надявам се всичко да мине гладко и благополучно! Страхът, че може да се провали просто го парализираше.
Марси вероятно почувства, че той има някакъв проблем. Като се усмихваше несигурно, тя кръстоса ръце пред гърдите си и бавно свали тънките презрамки на нощницата си. Смъкна ги надолу по ръцете си и най-накрая застана пред него гола до кръста.
Гърдите й бяха стегнати, добре оформени и млечнобели. Зърната й бяха с невероятно розов цвят, какъвто никога преди не бе виждал. Най-розовите и най-чувствителните женски зърна, които потъмняха и се втвърдиха само от полъха на въздуха и лекото докосване до нощницата й.