Устата на Чейс започна да пресъхва. Той преглътна мъчително трудно и усети как тялото му се напряга. Заля го вълна на облекчение.
Марси остави нощницата си да падне на пода. Направи една крачка встрани от фината, копринена дреха и го погледна. Краката й бяха елегантни, невероятно стройни и дълги. Бедрата й бяха добре оформени, без нито грам излишна тлъстина.
Но това, което като магнит привлече погледа му, бе снопчето червеникавокафяви косъмчета между бедрата й. Беше толкова женствена, така фина и примамлива. Докосна хипнотизиращия го триъгълник с върха на пръстите си. Усещането беше неповторимо; косъмчетата, които погали с пръсти, бяха невероятно меки и съблазнителни.
Тялото му изтръпна от дълбоко, неподправено желание. Усети силен приток на кръв в слабините си. В този момент разбра, че трябва да побърза. Иначе едва ли щеше да устои на импулса да проучи и докосне всеки сантиметър от порцелановата й кожа, да си поиграе със зърната на гърдите й, да ги погали с език, да впие зъби в тях, да зарови ръка в огнения облак между бедрата й. Трябваше да побърза, защото в противен случай щеше да се превърне в истински глупак, прехласнат по прелестите на отколешното си другарче, Патето Джоунс.
— Лягай, Марси — прошепна с подрезгавял от напрежение глас.
Чейс бързо обиколи стаята и загаси всички свещи. Опасяваше се, че може нищо да не се получи в осветената стая, а в този момент той отчаяно желаеше всичко да мине гладко и без усложнения.
Свали собствените си дрехи като се препъваше в тъмнината и бързо си надяна един презерватив. Когато легна до нея, тя веднага се отпусна в прегръдките му. Стори му се невероятно фина и крехка. Намести се отгоре й и бързо разтвори бедрата й.
Проникна в нея твърде рязко и твърде бързо и си помисли, че може и да я е наранил, но тя не издаде никакъв звук. Само леко и несигурно въздъхна, когато го почувства вътре в себе си.
Не, по дяволите, не! Това не би трябвало да ми харесва.
Не е възможно да му хареса чукането с тази жена. Не е възможно да изпита удоволствие и наслада. Не е възможно да се отдаде на опиянението… Трябваше да побърза. Трябваше да свърши час по-скоро. Преди да се е освободил от задръжките си. Преди да се е поддал на желанието си да я люби цяла нощ. Преди да си е признал, че иска да го прави всяка нощ до края на живота си.
Започна да се движи в трескав и забързан ритъм. Задъхан и останал без сили, сведе глава надолу. Бузата му неволно се допря до едно от възбудените й зърна. Чейс леко обърна глава — искаше да свърши колкото е възможно по-бързо — и леко го докосна с езика си.
Това му бе достатъчно. Край! Свърши!
Веднага щом главата му се проясни, а дишането му се нормализира, той се изправи и затърси дрехите си из тъмнината. Бързо ги намери и се запъти към вратата.
— Чейс? — дочу шумоленето на атлазените чаршафи и разбра, че е седнала в леглото.
— Ребрата ме болят. Ще се въртя и обръщам дяла нощ. Не искам да те притеснявам — смънка той.
Втурна се навън и затвори вратата след себе си. Имаше чувството, че е избягал от най-непоносимото, най-сладкото мъчение, което един мъж би могъл да изтърпи.
Марси наплиска лицето си със студена вода, вдигна глава и се втренчи в отражението си в огледалото. Отчайваща гледка! Бе прекарала по-голямата част от нощта в плач и сега очите й бяха подпухнали и зачервени. Без прикритието на козметиката лицето й имаше нездрав, жълтеникав цвят. Беше уморена и пребледняла, всичките й тридесет и пет години сякаш бяха изписани на лицето й.
Взираше се в отражението си и се питаше как изобщо е могла да се надява, че ще успее да съблазни един толкова красив и силен мъж като Чейс, който би могъл да притежава всяка жена, която си пожелае. Уличницата, която бе дошла да го посети в болницата, сигурно го задоволяваше много по-добре от кокалестата, луничава патица Джоунс.
Очите й отново се напълниха със сълзи, но твърдо решена да не се поддава отново на слабостта си, Марси бързо се потопи в топлата вана. Водата веднага облекчи болката между бедрата й. Бяха се любили само веднъж, но Чейс я бе обладал твърде грубо и рязко.
Тя насапуниса тялото си и го огледа критично. Хвана гърдите си с ръце и леко ги повдигна. Щеше й се да са малко по-големи и по-тежки. Хрумна й, че би могла да си направи пластична операция, за да ги поуголеми, но веднага отхвърли тази идея. По-големите гърди едва ли щяха да накарат Чейс Тайлър да се влюби в нея.
След изминалата нощ се боеше, че не съществува начин да го накара да я заобича.
Всъщност този страх бе дълбоко вкоренен в нея. Откакто се помнеше, живееше измъчвана от отчаянието, че той никога няма да отвърне на чувствата й.