Марси излезе от ваната, избърса се и започна да се облича.
Винаги бе мислила за Чейс като за идеалния мъж. Никой друг не можеше да се сравнява с него. И той, като всички останали в училище, я бе наричал Патето, но кой знае защо в неговите уста прякорът не й се бе струвал толкова жесток и обиден. Беше се залъгвала с мисълта, че той влага в това обръщение по-различни чувства, въобразявала си бе, че в гласа му се долавя искрена привързаност и обич.
Тя, разбира се, знаеше, че той не би си и помислил да я покани на среща. Съществуваше неписано правило, според което любимците на момичетата никога не излизаха със зубрачки и особнячки като нея. В очите на останалите това би била постъпка, предизвикана от съжаление и състрадание.
Завърши училището в Милтън Пойнт без да сподели чувствата си към Чейс. Записа се в колежа с надеждата, че ще срещне някой, който далеч превъзхожда Чейс Тайлър. Всъщност имаше няколко връзки в колежа — по-зрелите младежи не държаха особено да се срещат само с красавици — но завърши, без да е открила мъжа, който да измести Чейс от сърцето и ума й.
Посрещна с истинско облекчение решението на родителите си да се преместят от Милтън Пойнт след пенсионирането си и да се установят в Хюстън. Нямаше повече да й се налага да се прибира у дома и да слуша за романтичните лудории на Чейс и брат му или да го среща по улиците, винаги в компанията на някоя красива жена.
Когато разбра, че се е оженил, плака цели два дни без да спре. След това се стегна, съвсем прагматично се опита да очертае бъдещия си живот, като си даваше ясна сметка, че не бива да допуска дълбоката й любов към Чейс да се превърне в натрапчива мания. Реши, че е крайно нездравословно и изтощително да вехне и въздиша по мъж, който пет пари не дава за нея.
Достигнала до това изключително важно и съдбоносно решение, тя се отдаде изцяло на кариерата си като посредник в продажбите на недвижимо имущество. Още през първата година Марси зае третото място по брой на продажбите в областта Хюстън. На следващата година бе номер едно в класацията и запази първото си място още две последователни години.
После срещна мъжа, за когото се сгоди по-късно. След пълния провал на годежа, Марси реши да основе своя собствена агенция. Родителите й бяха истински шокирани, когато разбраха за намерението й да се установи в Милтън Пойнт, където неин единствен конкурент щеше да бъде една безобидна, семейна фирма за продажба на недвижимо имущество. Собствениците й бяха в този бизнес от толкова дълго, че вече бяха напълно доволни от постигнатото.
Бе живяла и работила в Милтън Пойнт две години, когато съпругата на Чейс потърси услугите й. Таня Макданиел Тайлър се оказа прекрасен човек. Марси изпита неописуемо облекчение след запознанството си с Таня.
Почувства се по-добре, когато разбра, че Чейс е женен за жена, която така явно го обожава.
Никога обаче не ги бе виждала заедно. В деня, в който си наложи да влезе в офиса на „Тайлър Дрилинг“ и да се ръкува с Чейс, сякаш той бе просто един съученик, с когото не се бе срещала дълго време, Марси трябваше да събере цялото си мъжество, за да извърши най-трудното нещо в живота си до този момент.
Той я обгърна с ръце и я притисна към себе си. Тя го докосна, усети топлината и аромата му и сърцето й едва не се пръсна от вълнение. Чейс изглеждаше искрено радостен, че я вижда. Но докато Марси го гледаше с разбито от копнеж сърце, той влюбено прегърна жена си и я целуна с всичката нежност, на която беше способен.
А след това Таня намери смъртта си в собствената й кола. Докато лежеше изпотрошена в болницата, Марси не преставаше да се моли на Бог, не преставаше да търси обяснение за Божията воля. Защо Господ й бе причинил това? Защо трябваше да стовари върху съвестта й угризенията за смъртта на жената, чийто съпруг обичаше и желаеше?
Тогава се бе заклела, че някой ден ще успее да му помогне да се възстанови от жестоката загуба.
А сега, докато слизаше но стълбите, тя си даде същия обет. Щеше да направи всичко възможно, за да превърне Чейс в оня жизнен мъж, когото винаги бе познавала. Щеше да го направи дори и ако това означаваше да му позволи да я люби по начина, по който го бе направил през изминалата нощ. Щеше да задоволява физическите му нужди и страсти, макар да знаеше, че умът и сърцето му принадлежат на друга жена.
Той я чу да влиза в кухнята и се обърна.
— Добро утро. — Погледна я само за част от секундата и веднага отмести поглед встрани.
— Добро утро, Чейс. Добре ли спа?
— Чудесно.
— Станал си рано.
— Навик.
— Ако знаех, че си станал, щях да сляза по-рано.
— Няма нищо. Вече сложих кафето. Само минутка-две и ще е готово.