Като не преставаше да се смее, Лъки се приближи към кафеварката и си наля чаша топло кафе.
— Внимавай, големи братко! Започвам да си мисля, че всичко, което ми наговори за тази сватба с Марси, си беше чиста измишльотина.
— Що не се разкараш! — Чейс заобиколи бюрото и седна. — Ако си свършил с духовитостите си, можеш да прочетеш това.
Беше заградил с молив една статия в сутрешния вестник. Когато Лъки я прочете, Чейс напрегнато го изгледа.
— Какво мислиш?
— Не зная — Лъки смръщи вежди. — Те са от друг щат. Не ни познават.
— Не познават нито една от местните компании. Точно затова търсят оферта за сондажно оборудване и ноу-хау.
— Пишат, че бюджетът им е много ограничен.
— По-добре е от нищо. Благодарение на… заема на Марси, ще можем да предложим по-ниска цена. Сигурно няма да спечелим кой знае колко много, но все ще е нещо.
За пръв път от две години насам Чейс изпита вълнение от работата си. На хоризонта проблясваше първият светъл лъч. Един договор, какъв да е договор, би закрепил разклатеното му самочувствие. Оптимизмът му изглежда беше заразителен.
Лъки се усмихна.
— Защо не, по дяволите! И без това не разполагаме с нищо по-добро. Хайде да опитаме.
Докато се прибираше към дома, Чейс изгаряше от нетърпение час по скоро да сподели с Марси евентуалната бъдеща сделка. В пет без пет нахълта през входната врата, като викаше високо името й.
— А, ето те къде си — видя я да стои до масичката в антрето. Той закачи палтото си на закачалката. — Можеш ли да повярваш? Днес, докато четях… — Погледна я в лицето и веднага млъкна, като видя изражението й. — Какво има?
— Нищо. — Тя рязко се обърна, за да прикрие изписаната на лицето й уплаха. — Гласът ти е твърде възторжен и ентусиазиран. — Ела в кухнята да ми кажеш за какво става дума.
Странното й поведение го озадачи и обърка в началото. След това видя телефона върху масичката. Слушалката лежеше до него.
— Пак ли ти се обади?
Тя напълно пренебрегна въпроса му и продължи към кухнята. Той го повтори, като я сграбчи за ръката и я обърна към себе си.
— Обади ли се? — Тя мъчително преглътна и кимна. — Какво ти каза?
Марси сведе поглед към разкопчаната яка на ризата му и сви рамене.
— Същите гадости. Отвратителни предложения. Похотливи забележки.
— Защо просто не затвори телефона?
— Помислих си, че ако го слушам внимателно, може би ще успея да разпозная гласа му.
— Успя ли?
— Не.
— Това не е всичко, нали? — Наведе глава надолу, докато най-сетне срещна погледа й. — Хайде, Марси. Какво още?
— Той… той каза, че за него няма никакво значение, че съм се омъжила. Смята да продължи да се обажда.
— Ти си му казала, че си се омъжила? — изгледа я с невярващ поглед.
— Не съм, разбира се. Той вече знаеше.
— О, Боже! — Чейс моментално осъзна защо това позвъняване я беше разстроило толкова силно. — Това означава, че този тип те следи съвсем отблизо. Знае всяка твоя стъпка.
— Не означава нищо подобно. Просто е прочел сутрешния вестник. В него имаше съобщение за сватбата ни. — Тя несигурно се усмихна. — Хайде, стига. Няма да позволя това обаждане да съсипе цялата ни вечер. Ще ти приготвя едно питие, а ти ще ми съобщиш добрите си новини.
Той я последва в кухнята.
— Ще се обадя на Пат и ще го помоля да сложи подслушващо устройство на телефона ни.
— Бих предпочела да не го правиш, Чейс.
— Защо?
— Защото не желая някой да подслушва всичките ни разговори. Клиентите ми често разговарят с мен по лични въпроси, доверяват ми финансовото си състояние. Това е поверителна информация и е предназначена само за мен. Рано или късно този тип ще се откаже и ще престане да се обажда.
— А междувременно ще те плаши до смърт с всяко позвъняване.
— Не съм уплашена. Просто съм ядосана.
— Марси, видях лицето ти. Мога да различа страха от раздразнението. Ти беше изплашена.
Съвсем инстинктивно Чейс я привлече към себе си и я обгърна с ръце. За пореден път бе изумен от изящната й, крехка фигура. Опря брадичка на върха на главата й и стисна ръце зад гърба й.
— Побърквам се от ярост само при мисълта, че някой ненормален се възбужда, като ти говори всякакви гадости и мръсотии.
Тя неволно потръпна. Изви глава и положи бузата си върху гърдите му. Повдигна ръце и леко го прегърна през кръста.
— Безкрайно съм ти признателна за загрижеността и подкрепата.
Постояха прегърнати няколко минути. Чейс изпитваше неизразима наслада от допира на тялото й и се опитваше да се пребори с импулса си да я грабне на ръце и да я отнесе до леглото в спалнята й.