Тя се нуждаеше от утеха. Най-малкото, което един съпруг можеше да направи за жена си в подобен момент, бе да я успокои, да я накара да се почувства в безопасност, обичана и закриляна.
Възпираше го единствено загнездилото се в ума му подозрение, че желанието му да я успокои май не бе единствената причина, поради която искаше да я заведе в леглото. Съвсем искрено се съмняваше, че веднъж озовали се в спалнята, двамата ще продължат да си говорят напълно облечени и че подбудите му ще си останат все така благородни.
За щастие Марси го избави от необходимостта да вземе окончателно решение. Тя се отдръпна назад, но не свали ръце от кръста му. Бавно и внимателно опипа тялото му.
— Превръзката ти я няма.
— Днес ходих на лекар. Свали бинтовете, прегледа ме и ме увери, че вече съм добре.
— Боля ли те?
— Не беше много приятно. Но добре поне, че се бяха сетили да ме избръснат преди да ме превържат. Ако не бяха го направили, щеше да ме боли още повече.
Тя примигна няколко пъти.
— О! Представям си!
— Така ли? — Чейс развеселено я изгледа. — Снощи не забелязах никакви косъмчета по тялото ти.
Думите сякаш сами се изплъзнаха от устата му и той бързо сведе поглед към гърдите й. Облякла бе дебел пуловер, но очите му, съхранили спомена от предишната нощ, проникнаха през дрехите й подобно на рентгенови лъчи.
Съвсем ясно си представи млечнобелите хълмчета на гърдите й и невероятно розовите им зърна, леката вдлъбнатина между гърдите, която разделяше тялото й на две съвършени половини, гладкия корем и онзи тъй примамлив, пухкав триъгълник между бедрата й.
Опита се да заглуши изтръгналия се от гърлото му стон, като се изкашля високо и твърде неестествено. Марси се приближи до бара и приготви за двамата по едно питие. Подаде му чашата с уиски с вода и го погледна.
— Изглеждаше много развълнуван, когато си дойде. Сядай и разказвай! Какво има?
Не беше сигурен дали тя наистина проявява интерес. Едва ли точно това я интересуваше в този момент. Бяха стояли притиснати един към друг и тя не може да не е почувствала възбудата му.
Наблюдава я известно време, докато тя приготвяше вечерята. Бузите й неестествено пламтяха, по това може би се дължеше на топлината и на врящите на печката тенджери. От едната се издигаше пара, която леко бе навлажнила и накъдрила нежните кичури коса от двете страни на лицето й.
Като се стараеше да подтисне ненавременната си възбуда, Чейс й разказа за евентуалната сделка за сондажна дейност.
— Лъки и аз прекарахме целия ден върху изготвянето на офертата. Мисля, че свършихме добра работа. Сега ни остава само да чакаме отговор.
— Ще стискам палци.
Марси прецени димящите спагети над мивката.
— Продаде ли някоя къща днес?
— Е, това не е чак толкова лесно, както знаеш. — Тя го погледна през рамо.
— Показа ли поне една на някой клиент?
— Да, за съжаление.
— За съжаление?
— Занимавам се с това семейство вече няколко месеца. Семейство Харисън. Но все още не могат да се разберат какво точно искат. Единственото нещо, което очевидно ги свързва, е любовта им към спора. Съмнявам се дали изобщо ще успея да им продам къща. О, говорих и със Сейдж. Обади се, за да се сбогува, преди да тръгне за Остин.
— Прав й път!
— Чейс! Та тя просто обожава по-големите си братя!
— Може. Но е истинска досада.
Изражението на лицето му обаче подсказваше, че не говори сериозно.
— След нея се обади Лори. Покани ни на обяд в неделя. Аз приех.
— Чудесно.
— Освен това спомена, че много ще се радва, ако отидем с нея на църква. — Беше с гръб към него и заливаше спагетите със сос. Като не получи отговор на последното си съобщение, тя бързо изви глава:
— Чейс?
— Чух те — гласът му прозвуча твърде рязко. — Просто не ми харесва идеята за църквата. Не съм влизал в църква след като Та… след погребението.
Марси сякаш замръзна на мястото си. За момент остана неподвижна. После остави черпака, обърна се и заговори направо.
— Ти си имаш лични сметки за уреждане с Бог, Чейс. И как точно ще постъпиш, си е твоя работа. Но искам да ти кажа едно. Първата ти жена се казваше Таня. Тя е част от живота и на двама ни. Но не можем да продължаваме по този начин, не можем постоянно да заобикаляме името й. Не желая да се чувствам неловко и да пребледнявам като смъртник всеки път, щом някой произнесе това име на висок глас.
— Но може би аз го желая.
Марси се отдръпна сякаш я бе ударил. Всичката кръв сякаш се отцеди от лицето й. Дори и устните й изгубиха цвета си. Тя се обърна и се подпря на един шкаф, сякаш се боеше, че всеки момент може да се строполи на пода.
Чейс моментално съжали за думите си, изправи се от стола и застана зад нея.