— Съжалявам, Марси. — Гласът му бе дрезгав и несигурен.
Повдигна ръце и понечи да ги постави върху раменете й, но не посмя. Помисли си, че би могъл да я целуне по врата, около който се виеха няколко кичурчета коса, изплъзнали се от конската й опашка. Не се осмели да стори и това.
— Не биваше да го изричам.
Тя се обърна и го погледна. Той очакваше да види сълзи по лицето й. Вместо това с изумление се вгледа в блесналите й от възмущение очи.
— Не искам да стоя като на тръни в собствената си къща. Не искам да премислям по сто пъти всяко нещо, преди да го кажа. Не искам да се измъчвам от съмнения и страхове и да се питам как ще приемеш думите ми.
Разярената й физиономия предизвика и неговия гняв.
— Ти знаеш какво изпитвам към Таня.
— О, да, разбира се! Как бих могла да не зная… Нали ми го показваш всеки ден.
— Добре. В такъв случай ти е ясно, че раната в душата ми все още не е заздравяла.
— Да. — Тя леко вирна брадичката си. — Ти се постара да ми го кажеш съвсем недвусмислено преди да се оженим. Дори и да бях имала някакви съмнения по въпроса, всичките те отпаднаха миналата нощ.
Опита се да мине край него, но той препречи пътя й.
— Миналата нощ? Какво е станало миналата нощ?
— Нищо. Забрави за това. Ако се махнеш от пътя ми, ще сложа вечерята на масата.
— Майната й на вечерята! — Хвана я с два пръста за брадичката и насила повдигна главата й. Очите им се срещнаха. — И какво не беше наред миналата нощ?
Тя отдръпна лице и високомерно го изгледа.
— Е, от твоя гледна точка сигурно всичко беше както трябва. За мен обаче, преживяното далеч не бе вълнуващо.
Той отстъпи крачка назад. Долната му челюст увисна от учудване.
— Какво? О, разбирам. Нараних чувствата ти, а ти си връщаш като поставяш мъжествеността ми под съмнение.
Тя изразително завъртя очи.
— Спести ми, ако обичаш тези теории. Мисли си каквото искаш.
Мина край него, но вместо да се заеме с вечерята, се отправи към стълбището.
— Тъй като прати вечерята на майната й, аз се прибирам в стаята си. Предполагам, че няма да срещнеш никакви затруднения. — А после додаде с ласкав, гладък като кадифе глас. — Снощи успя да ме откриеш в тъмнината.
— Слушай — изкрещя Чейс след нея. — Изобщо не исках да спя с теб. Опитвах се само да ти направя услуга.
Тя се закова на мястото си. Обърна се и яростно го изгледа, леко повдигнала нагоре едната си вежда.
— Добре, господин Тайлър. Държа да знаеш, че спокойно мога да мина без подобни услуги.
— Страхотно! Значи няма да ми се наложи да го правя отново. Освен ако ти не предявиш правата си като моя съпруга.
— Защо? За да ме изчукаш набързо и да си тръгнеш. — Марси презрително се изсмя. — Не, благодаря! Няма да изпусна кой знае какво, нали?
Чейс се разтрепери от неконтролируем бяс. Искаше му се да се приближи до нея, да я съблече гола, да я смачка в прегръдките си и да й покаже какво точно щеше да изпусне.
Но проклет да е, ако направи първата крачка! Не и след унищожителния сарказъм, с който се бе отнесла към него.
— Чудесно — изръмжа той. — Значи този брак ще е само на книга.
— Точно така. — Тя се завъртя на пета и продължи нагоре по стълбите. Влезе в спалнята си и затръшна вратата след себе си.
Пет часа по-късно Марси почука на вратата на спалнята му. Чейс лежеше върху леглото си, но беше буден, а лампата все още светеше. Чаршафите бяха омотани около краката му. Беше натрупал няколко възглавници под главата си. Взираше се в тавана и скърцаше със зъби.
Сърцето му замря за миг, като чу ненадейното й почукване. Очите му жадно погледнаха към вратата, макар гласът му да не бе приятелски, когато изръмжа:
— Какво има?
Тя открехна вратата и надникна.
— Може ли да вляза?
— Защо?
— Мисля, че трябва да поговорим.
Той леко кимна и тя влезе в стаята. Самодоволното му изражение помръкна в момента, в който видя как е облечена. Облеклото й нямаше нищо общо с изящната, копринена нощница от предишната нощ, но бе също толкова секси и възбуждащо.
Пижамата й се състоеше от две части — памучни широки бермуди и тениска на розови райета. Стройните й крака изглеждаха още по-дълги в широките крачоли на бермудите. Косата й все още бе вързана на конска опашка. Беше сложила очилата си и не бе обула пантофи на босите си крака. Приличаше на ученичка.
И тогава видя гърдите й. Те ясно се очертаваха под меката памучна тъкан и леко се полюляваха. Тя прекоси стаята и седна на ръба на леглото му.
— Чейс, извинявай, че се държах така глупаво! Предполагам, че напрежението от последните дни си каза думата и това избухване бе начин да се поразтоваря.