Марси се запрепъва в краката на зрителите, които седяха около нея, и бързо се отправи към най-близката пътека. Грубо избутваше всеки застанал на пътя й, докато тичаше надолу по стълбите. Когато най-сетне слезе, тя сграбчи за ръката първия изпречил й се пред погледа човек.
— Ей, какво по…
— Откъде да мина за… за мястото, откъдето излизат състезателите?
— Ей, маце, пияна ли си или какво! Пусни ми ръката.
— Искам да отида в обора. Там, откъдето излизат състезателите. Където прибират биковете след родеото.
— Оттук — посочи той с ръка и измърмори: — Смахната!
Марси се запровира през гъстата тълпа от зрители, които си купуваха сувенири. Чу говорителят да съобщава по микрофона, че ще ги уведомят за състоянието на Чейс Тайлър веднага щом разберат нещо.
Марси връхлетя през една широка метална врата, без да обръща внимание на надписа Вход само за членове на персонала. Лъхна я силна миризма на сено и оборски тор. Дишаше тежко през отворената си уста и едва не се задави от прахоляка, който се вдигаше под краката й. В този момент забеляза в другия край на обора просветващата червена светлина на линейката и се затича още по-бързо през лабиринта от боксове и коридори за животните.
Достигна централната пътека и като разбутваше с лакти любопитните зяпачи, най-сетне се добра до Чейс, който лежеше в безсъзнание в една носилка. Двама санитари се суетяха около него. Единият тъкмо включваше система към ръката му. Лицето на Чейс бе пребледняло и напълно неподвижно.
— Не! — Марси се отпусна на колене край носилката и хвана безжизнената му ръка. — Чейс! Чейс!
— Дръпнете се назад, госпожо — нареди й единият санитар.
— Но…
— За него ще е по-добре, ако ни оставите по-бързо да си вършим работата.
Някой зад гърба й я хвана за ръцете и я изправи на крака. Тя се обърна и едва не се блъсна в гротескното, гримирано лице на един от клоуните — онзи, когото бе видяла да коленичи край Чейс на арената.
— Коя сте вие? — попита я той.
— Просто приятелка. Как е той? Казаха ли вече какви са нараняванията му?
Той я изгледа подозрително. Изглеждаше много разстроена.
— Вероятно има няколко счупени ребра. Това е всичко. Бикът просто му изкара въздуха.
— Ще се оправи ли?
Той изплю топка тютюн върху осеяния със сено бетонен под.
— Сигурно, но няма да се чувства добре няколко дни.
Марси не бе кой знае колко успокоена от прогнозата на клоуна. В края на краищата, той въобще не бе специалист. Откъде би могъл да знае дали Чейс не е получил и някои вътрешни наранявания?
— Изобщо не трябваше да излиза тази вечер — подзе клоунът, докато санитарите наместваха носилката в линейката. — Казах му, че не бива да язди в такова състояние. Макар че това едва ли има някакво значение. Този бик, Ел Дорадо, е дяволски проклето животно. Миналата седмица…
— Какво състояние? — Ядосана от недоумението, което се изписа върху наплесканото му с бяла боя лице, тя поясни въпроса си. — Вие казахте нещо за състоянието му. В какво състояние беше Чейс?
— Беше малко фиркан.
— Искате да кажете, че е бил пиян?
— Да, госпожо. Снощи си спретнахме страхотен купон. Чейс не се бе съвзел напълно.
Марси нямаше нужда от повече информация. Бързо се качи в линейката, тъкмо когато единият от санитарите се канеше да затвори вратата.
Той изненадано я изгледа и властно каза:
— Извинете, госпожо. Не можете…
— Мога. Какво сега, ще стоим тук и ще спорим по въпроса, или ще откарате този човек в болницата?
— Ей, какво става? — извика другият санитар. Той вече бе заел шофьорското място и бе запалил двигателя.
Колегата му изгледа Марси, видя решителното й изражение и очевидно реши, че няма смисъл да губят повече време в безсмислени спорове.
— Нищо — викна той в отговор. — Тръгваме. — Затръшва вратата и линейката бързо напусна обора.
— Ами радвам се, че сте успели благополучно да се приберете в хотела.
Притиснала телефонната слушалка до ухото си, Марси масажираше слепоочията си и искрено се извиняваше на господина от Масачузетс. Може би бе изгубила един клиент, но в момента, в който бе видяла Чейс да лежи в безсъзнание на земята, напълно бе забравила за семейната двойка, която й гостуваше. Всъщност, бе се сетила за тях едва преди няколко минути, докато кръстосваше напред-назад из коридора на болницата.