— Лека нощ, Чейс — сладко му се усмихна. — Приятни сънища.
Той не посмя да каже нито дума. Не смееше да се довери на гласа си.
През целия следващ месец Чейс почти престана да разговаря с околните.
Много малко от познатите му събираха достатъчно смелост, за да го заговорят. Киселото му настроение и постоянно намръщената му физиономия плашеха повечето от хората, които при други обстоятелства с удоволствие биха разговаряли с него. Тези, които все пак се осмеляваха да го обезпокоят, си тръгваха бързо-бързо и изпитваха истинско облекчение, че са се отървали от гнева му.
Една петъчна вечер Чейс седеше с брат си на бара в местното заведение, което посетителите му наричаха просто Кръчмата и както обикновено не изглеждаше в настроение за разговори.
Половин час след пристигането им той все още пиеше първата си чаша бърбън с вода. Беше се прегърбил над нея и приличаше на зло куче, стиснало кокала си — нито го яде, нито го дава на другите. Навъсено се взираше в питието си, което от стопения лед бе станало светлокехлибарено на цвят.
— Нищо не можем да направим, освен да продължим да чакаме отговора им.
Чейс се намръщи още повече, като чу забележката на брат си.
— Това си повтаряме вече цял месец.
— Тия дни трябва вече да решат окончателно.
— Когато им се обадих миналата седмица, ми казаха, че до края на тази седмица ще възложат договора на някоя компания. Тази седмица пък го отложиха за следващата. Струва ми се, че само ни разиграват.
— Е, ако там наистина има нефт, той няма къде да отиде — философски отбеляза Лъки. — Нищо не можем да направим, освен да чакаме.
Чейс удари с юмрук по бара.
— Повтаряш едно и също изречение като развалена грамофонна плоча! Не можеш ли да измислиш нещо друго!
— Да, мога — Лъки мрачно го изгледа и слезе от стола. — Върви по дяволите!
— Чакай малко. — Чейс протегна ръка и го сграбчи за сакото. — Върни се. Изпий още едно.
Лъки се отскубна от ръката му.
— Не искам да пия повече.
— Аз черпя.
— Няма значение. Държанието ти е непоносимо. Не желая повече да се мотая около теб и да слушам обидите ти. Имам си далеч по-приятни занимания.
— Например?
— Например да се прибера вкъщи при жена си. А ако питаш мен, и ти трябва да направиш същото. Тази седмица за трети път насила ме принуждаваш да оставам след работа за по едно питие.
— И какво толкова? Какво като си женен? Не можеш ли повече да излизаш с приятели?
— Вече не ми харесват толкова, колкото преди.
— И дажбата ти е само едно питие? Девън май те е променила напълно, а?
— Точно така. Толкова съм щастлив с нея, че нямам нужда от никакви други стимулатори.
— О, така ли? Значи сексът с нея те опиянява?
Лъки сви ръцете си в юмруци. Наситеносините му очи станаха леденостудени, ноздрите му се разшириха от ярост. Ако това се бе случило преди две години, Лъки щеше вече да е сграбчил брат си и да го е разкървавил от бой. Но Девън го бе научила, че няма защо да се излага на излишни рискове. Отдавна бе престанал първо да се бие, а след това да мисли за последствията. Научил се бе да се въздържа, да обуздава гнева си, но Чейс тази вечер минаваше всички граници.
Чейс го гледаше напрегнато и сякаш виждаше цифрите, които минаваха през ума на Лъки, докато той бавно броеше до десет и се стараеше да се успокои.
Чейс се подпря на бара, зарови пръсти в тъмната си коса и наведе глава.
— Ти не заслужаваш подобно отношение. Нито пък Девън. — Стиснал главата си с ръце, той бавно се залюля на стола. — Извинявай. Опитай се да забравиш, че казах това.
Очакваше, че брат му ще си тръгне. За негова изненада Лъки се върна и седна на стола до него.
— Защо не ми кажеш какво те тревожи?
— Имаме нужда от този договор.
— Остави това. Нещо друго те тормози, Чейс. Мама и Девън също са го забелязали. Всяка неделя когато идвате с Марси у дома, ти си толкова напрегнат, сякаш седиш върху буре с динамит, а фитилът, който е твърде къс, вече е запален. Какво има?
Чейс разклати чашата си няколко пъти и измърмори едва чуто:
— Марси.
— Така си и мислех.
Той рязко завъртя глава и погледна към брат си. Очите му бяха напрегнати и гневно блестяха.
— И кое те накара да си го помислиш?
— Марси много прилича на Девън. Тя си е имала свой собствен живот, преди да се омъжи за теб. Твърде дълго е била свободна и независима. — Лъки налапа цяла шепа фъстъци, които бе загребал от една купа на бара. — Не съм изненадан, че не се чувства много удобно в новата си роля на съпруга. Това е като чифт нови обувки — необходимо е време, за да се свикне с тях.