— Какво? Шегуваш ли се? — Чейс презрително изсумтя. — Тя е толкова изрядна съпруга, че вече ми се повдига от нея.
— А?
— Всяка вечер точно в шест часа вечерята е на масата. Пече сладкиши и курабийки. Един Бог знае кога го прави, защото е постоянно заета в офиса си. Шибаната къща блести от чистота. Ако изгубя нещо, тя знае точно къде да го потърси.
— Радвам се да чуя, че всичко е наред — весело каза Лъки. — Както знаеш, аз имах известни съмнения по въпроса. Но от това, което чувам, излиза, че се разбирате чудесно. Не мога да схвана защо постоянно ръмжиш и се цупиш.
Чейс се завъртя на стола и се взря в брат си. Имаше толкова много неща, които бе таил в себе си и сега, когато най-сетне заприказва за това, всичките му притеснения и страхове се отприщиха като скъсана язовирна степа.
— Тя е прекалено идеална. Съвършена. — Лъки само го изгледа безмълвно. По всичко личеше, че го смята за откачил. — Ще ти дам един пример. Каза ми, че обича да чете неделния вестник подред. От началото до края. Миналата седмица нарочно разпилях вестника из цялата стая. Пусках всяка прочетена страница където ми паднеше.
— Защо?
— Просто за да я предизвикам.
Лъки с недоумение поклати глава:
— Но защо?
„Защото дяволски я желая!“
Не можеше обаче да си признае, че е разтърсван от незадоволена страст. Не и пред по-малкия си брат, който бе получил прякора си благодарение на нечувания си успех с жените.
— Исках да видя дали мога да я ядосам — каза Чейс.
— И успя ли?
— Не. Тя не каза нито дума. Нито пък ме изгледа сърдито. Съвсем спокойно обиколи всекидневната, събра всички листове и ги подреди, за да може да прочете вестника ред по ред.
— Не те разбирам. Оплакваш се от жена, която очевидно има търпението на светица!
— Опитвал ли си някога да живееш със светица? С някой толкова безгрешен и съвършен? Знаеш ли, започвам да си мисля, че тя не е съвсем нормална. Защо никога не се ядосва? — Той шумно изпусна насъбралия се в гърдите му въздух. — Това е просто непоносимо. Постоянно съм нащрек.
— Виж, Чейс, ако това е всичко…
— Не, не е. Тя ме шпионира.
— Шпионира те? Както ние го правехме със Сейдж? Да не би Марси да се крие в гардероба ти и да те стряска с крясъци като отвориш вратата?
— Не говори глупости.
— Как тогава те шпионира?
Чейс се почувства истински глупак. Не можеше да разкаже на Лъки за оная сутрин в банята. Бръснеше се над мивката, когато внезапно зърна Марси в огледалото. Обърна се толкова рязко, че поряза брадичката си с ножчето.
— Съжалявам, че те стреснах, Чейс. Почуках, но сигурно не си ме чул. — Втурна се вътре и остави купчината кърпи, които държеше върху капака на тоалетната чиния. — Ти кървиш. Чакай.
Откъсна парче тоалетна хартия и го притисна към кървящата му брада… остана така… твърде дълго… макар че той беше чисто гол и се възбуждаше все повече и повече от допира на нежните й пръсти.
И точно когато възбуденият му пенис се докосна до нея, тя прошепна:
— Как се чувстваш сега?
Кръвта му бясно пулсираше в слепоочията, главата му бучеше. Най-накрая събра достатъчно смелост и измърмори:
— По-добре.
Грабна една от кърпите, които бе донесла, и я завърза около кръста си. Чувстваше се като Адам, хванат на местопрестъплението да извършва първородния грях.
Не, не можеше да каже това на Лъки. Той щеше да поиска да разбере защо просто не е занесъл жена си в леглото и не я е любил до припадък? А Чейс не би могъл да му отговори, защото самият той все още търсеше отговор на този въпрос.
Не каза нищо повече за шпионирането, но продължи с обвиненията си.
— Тази жена няма капка свян, макар че като я погледне човек, едва ли би допуснал това. Тя е истинска безсрамница. Спомняш ли си баба? Тя отдаваше огромно значение на женската скромност. — Чейс горчиво се разсмя. — Слава Богу, че не доживя да се запознае с Марси.
— За какво, по дяволите, говориш? — Лъки се наведе напред и се вгледа в трескавите очи на брат си. — Не си започнал да пушиш от ония зелените цигари, нали? — Чейс само го потупа по рамото и Лъки отново се разсмя. — Ти си се побъркал. Марси се държи като истинска дама.
— Не и вкъщи. У нас се разхожда гола както майка я е родила.
Лъки бе заинтригуван. Леко наклони главата си на една страна.
— О, така ли?
Чейс не долови иронията в гласа на брат си. Беше се върнал в мислите си няколко дни назад, когато бе влязъл в спалнята на Марси, за да я помоли да зашие едно копче на ризата му.
Бе почукал възпитано на вратата й и тя му бе отговорила:
— Влез.
Бе отворил вратата и бе замръзнал на мястото си, застинал лице в лице с красивата гола Марси.