Беше я заварил в момента, в който оправяше косата си. И двете й ръце бяха вдигнати нагоре. Стоеше изправена пред тоалетната си масичка, а огледалото над нея отразяваше тялото й в гръб, така че той я виждаше отвсякъде.
Сините й очи го предизвикваха да направи нещо, да каже нещо. А на него му се искаше да се хвърли към нея и да утоли копнежа си по прекрасното й тяло. Само че не можеше да си го позволи. Щом тя успяваше да се държи толкова невъзмутимо, въпреки голотата си, то той щеше да направи същото.
Сърцето му биеше до пръсване. Приковал поглед в една точка над главата й, той я попита:
— Имаш ли игла и конец?
— Дай, аз ще го зашия. Каквото и да е. Ще се радвам да помогна.
— Само едно копче. Мога да го зашия и сам. Имаш ли игла и конец или не?
— Разбира се. Ей сега.
Тя свали ръцете си. Косата й се разпиля по гладките бели рамене. Малкият шкаф, в който държеше шивашките си принадлежности, се намираше зад него. Тя можеше внимателно да го заобиколи. Можеше да го помоли да се отдръпне встрани. Вместо това Марси мина буквално през него, като го блъсна с голото си тяло. Всяка негова клетка сякаш се превърна в огнена експлозия, тялото му се разкрещя от безумно, яростно желание.
Само споменът за онзи миг го накара отново да изпита оня подлудяващ го копнеж да докосне стегнатите й гърди, да погали прозрачната й кожа, да изследва тайните на женствеността й.
Лъки размаха ръка пред лицето му. Той се върна в настоящето и сърдито измърмори.
— Мисля, че твърде дълго е била стара мома. И това я е превърнало в ексхибиционист. Какво мислиш за това?
— Звучи ми като една фантасмагория, която преди време прочетох в Плейбой.
— По дяволите, Лъки! Говоря сериозно. Тя е нимфоманка, или нещо подобно.
— Истински срам е да си женен за такава жена, нали? Говоря като човек с опит, нали разбираш? — Той похотливо намигна.
Но Чейс, дълбоко замислен върху собствените си проблеми, не забеляза нито сарказма, нито жеста на брат си.
— Постоянно се притиска към мен. Спомняш ли си оная котка, която непрекъснато се отъркваше в краката ни, когато наблизо нямаше котарак? И Марси е като нея. Не може да мине край мен без да ме докосне, без да ме блъсне, без да ме прегърне. Като разгонена е. — А може би е.
Несериозната забележка на Лъки изтръгна Чейс от еротичния му транс.
— Какво?
Лъки енергично сдъвка още една шепа фъстъци и преглътна.
— Казах, че може и да е разгонена. Девън е убедена, че жените забременяват само когато го искат, когато подсъзнателно вече са готови за това.
— Бременна? — Чейс изглеждаше зашеметен. После решително тръсна глава. — Тя няма да забременее. Или поне предпочитам да не го прави. Не искам никакви бебета. Не искам дори да говоря, нито пък да мисля за това.
Усмивката на Лъки бавно угасна. Той с неудобство погледна над рамото на брат си. И веднага я видя.
— Като говорим за жена ти, тя е тук.
— А?
Чейс проследи погледа на Лъки. Марси стоеше точно до вратата на претъпканата, задимена кръчма и се взираше в шумната, пъстра тълпа, изпълнила помещението. Когато срещна погледа му, на лицето й се изписа истинско облекчение.
Колкото се можеше по-внимателно и дискретно тя започна да си проправя път през навалицата от едри и груби мъже, докато най-сетне се добра до тях на бара.
— Значи си тук. — Тя задъхано се усмихна на Чейс. — Стори ми се, че видях камиона ти навън. — После се обърна към брат му. — Здравей, Лъки.
— Здрасти. Предполагам, че Девън не е с теб. Кръчмата май не е измежду любимите й заведения.
Марси се разсмя.
— И аз така чух. И мисля, че причините й са съвсем основателни. Но не се притеснявай. Известно е, че някои от най-сполучливите и трайни връзки започват при твърде неблагоприятни условия.
— Поне в нашия случай е точно така. Всичко започна с един юмручен бой в тази дупка. А виж докъде ни доведе — до един щастлив и благословен брак. — Той широко се усмихна. — Искаш ли нещо за пиене?
— Не, благодаря.
— Какво търсиш тук?
Резкият въпрос на Чейс прекъсна веселия им разговор. Гласът му прозвуча обвинително и Марси моментално премина в отбрана.
— Спомняш ли си онова семейство от Масачузетс? Днес бяха в града. Показах им една къща край езерото. На връщане трябваше да мина оттук и както вече ти казах, забелязах камиона ти отвън.
— Проверяваш ли ме? — каза Чейс. — Не мога ли да закъснея няколко минути, без да тръгнеш да ме търсиш?
— Ей, Чейс, успокой се.
Не обърна никакво внимание на брат си.
— Или ми нямаш доверие? Смяташ, че не мога да мина само с едно питие? А може би се страхуваш, че ще избягам от теб и отново ще се захвана с родеото.