— Какво, по дяволите, правиш? — процеди през зъби Лъки. Нарочно говореше съвсем тихо, за да не привлекат вниманието на околните.
— Опитва се да ме унижи — Марси бе напълно искрена и откровена. — Макар че успява единствено да се направи на глупак.
С тези думи тя им обърна гръб. Изпъна рамене, гордо вдигна глава и се упъти към вратата.
Преди Лъки да успее да изрече упрека, който напираше на устата му, Чейс се обърна към него и го предупреди с поглед.
Запровира се сред тълпата, като разбутваше с лакти постоянните посетители на кръчмата и не сваляше поглед от блестящата на светлината коса на Марси. Един захилен, пиян грубиян застана точно на пътя му и не се отмести дори когато Чейс се опита да го избута встрани.
— Побързай, Тайлър. Ще я изтървеш. А е страхотно парче.
— И тогава Чейс изръмжа нещо от рода на това е жена ми, кучи син такъв. Извинявай, отче. След това заби юмрук в лицето на онзи тип и му разби носа. Следващият удар попадна право в устата му. Изкуствената му челюст веднага изхвърча на пода. От мястото си на бара я виждах много добре. Кълна се в Бога, наистина изхвърча. Зъбите бяха изпочупени в бъркотията. Всички посетители се паникьосаха и се постараха дяволски бързо — извинявай, отче! — да се махнат от пътя му. Чейс бе направо обезумял.
След като Лъки приключи с разказа на събитията отпреди две вечери, около масата в трапезарията на Тайлърови се възцари неловко мълчание.
Марси, все още разстроена от скандала, който съвсем неволно бе причинила, не вдигаше поглед от чинията пред себе си. И тя, като Девън, вече изпитваше истинско отвращение към кръчмата и посетителите й.
Чейс очевидно не се чувстваше по-добре от нея. Не каза нито дума, само от време на време намръщено си бодваше по малко от картофеното пюре с върха на вилицата си.
Марси забеляза, че Лори нервно подръпва наниза перли около врата си, очевидно притеснена от езика на Лъки, който изобщо не се бе съобразил с госта, когото бяха поканили на този официален обяд.
— Ще ми се да стоите настрана от това заведение — обади се най-накрая Лори и наруши мълчанието. — Единственото хубаво нещо, което се е случвало там, бе срещата на Лъки и Девън.
— Благодаря, Лори. — включи се в разговора и Девън. — Имаш ли нещо против да почистя масата и да сервирам десерта?
— Много мило от твоя страна. Нахраниха ли се всички? Джес?
Джес Соуър избърса устата си със същата отмерена и педантична прецизност, с която подслаждаше чая си, режеше месото и мажеше с масло всяка хапка хляб. Беше дребен, спретнат човечец, облечен в колосана бяла риза и безупречно изгладен кафяв костюм. Имаше рядка тъмнокестенява коса и мътни кафяви очи. Ако е вярно, че всеки човек си има своя цвят, то неговият сигурно бе кафявият.
— Беше много вкусно, Лори — учтиво кимна той. — Благодаря за поканата.
Лъки помогна на Девън да стане и тя бързо подреди празните чинии върху един поднос. Когато свърши, отвори вратата на Лъки, който изнесе подноса в кухнята.
— След малко ще донесем кафето и десерта — съобщи тя и излезе след съпруга си.
— Радвам се, че ви видях на излизане от църквата — продължи Лори разговора си с господин Соуър. — Зная че е много неприятно човек да се храни сам, но за мен е истинско светотатство някой да е сам на неделния тържествен обяд. Така че, чувствайте се добре дошъл по всяко време. — Лори приятелски му се усмихна. — Пат, хареса ли ти печеното месо?
Пат Буш, постоянен гост за неделните обеди, леко отмести стола си назад:
— Беше чудесно. — Погледна към господин Соуър и додаде. — Както винаги.
— Но ти хапна съвсем малко.
— Нямам апетит, Лори, но това няма нищо общо с храната, която си приготвила. Все още мисля за побоя в кръчмата в петък вечер. — Намръщено изгледа Чейс.
Девън и Лъки се върнаха и донесоха голямата трипластова шоколадова торта и кафето.
— Ще я нарежа тук, ако нямаш нищо против, Лори.
— Разбира се, че нямам, скъпа.
От мястото си Марси наблюдаваше Девън, която отряза първото парче от тортата и го сложи в една чиния. По пръстите й полепна малко глазура и тя повдигна ръка към устата си, за да я оближе. Преди да успее да го направи, Лъки я сграбчи за ръката, налапа изцапаните й пръсти и ги облиза с явно удоволствие.
Марси почувства стягане под лъжичката.
Усети как Чейс се напряга до нея.
През това време Девън изтръгна ръката си и бързо погледна през рамо, за да види дали някой ги е забелязал. Марси се престори, че не е видяла нищо. Не искаше да притеснява снаха си, или по-скоро не искаше Девън да усети завистта й.
— Всеки път когато някой от вас влезе в кръчмата, там настава истинска бъркотия. — Шерифът мрачно изгледа Чейс.