— Не. Макар че сега, като си помисля, ми се струва, че е трябвало да го забележа. Спомням си как се шегувахме с нея, че изяде два десерта на сватбената ни вечеря.
— Аз просто реших, че е започнала да пълнее.
Марси се усмихна:
— О, това поне е сигурно.
Чейс не се усмихна.
— Бременна е вече в шестия месец. Не мога да повярвам, че толкова дълго успя да крие това от всички ни. Тя, разбира се, е висока. А и дрехите, ако са умело подбрани, могат да бъдат добро прикритие. Но като си помисли човек, бебето ще се появи преди още да сме имали време да свикнем с мисълта за него.
— Хмм.
— А когато това стане, надявам се, че няма да продължиш да се държиш като глупак. — Чейс рязко се извърна към нея. Отвори уста, за да каже нещо, но след това сякаш размисли и само сърдито изсумтя. — Разби сърцето на майка си, като изхвърча по този начин от къщата, Чейс.
— Моето сърце също е разбито.
— О, да! Всички знаем това. Изписано ти е на лицето и просто няма как да не го забележим. Но, да ти кажа честно, това вече започна да ни омръзва.
— Извиних се на Лъки, нали? Казах му, че се радвам за него.
— Зная, зная. Даже те видях да прегръщаш снаха си. Но това е най-малкото, което можеше да направиш в случая. И не само аз мисля така.
— Щях да съм истински лицемер, ако бях започнал да се преструвам и сантименталнича.
— Лицемер? Много странно, че го казваш точно ти.
— Какво искаш да кажеш?
Той спря колата на алеята пред къщата им. Марси слезе и се отправи към входната врата. Вече бе влязла в антрето и събличаше палтото си, когато той я настигна.
— Какво искаш да кажеш с това? — сърдито повтори той и подхвърли палтото си към закачалката. Но не успя да улучи.
Марси усети как нещо в нея сякаш се пречупи. Вече повече от месец се опитваше да му угоди, прощаваше му мрачните настроения и постоянната раздразнителност, не обръщаше внимание на провокациите и предизвикателствата, макар да знаеше, че той съвсем съзнателно се опитва да я ядоса. Колкото по-упорито се стараеше да направи живота му приятен, толкова по-отвратително се държеше той. Е, добре, тя се бе опитала. Стига толкова! Идеалната съпруга да върви по дяволите! Време беше Чейс да си получи заслуженото.
Червената й коса се наежи. Тя се приближи бавно към него и яростно присви очи.
— Това, което искам да кажа, Чейс Тайлър, е че ти се държиш като лицемер всяка неделя, в която гостуваме на семейството ти. Искам да кажа, че поздравленията към брат ти и жена му не бяха по-искрени от фалшивите прояви на обич към мен, с които постоянно парадираш пред близките си.
Той поклати глава с неотстъпчива упоритост.
— Това не е вярно. Много се радвам за моя бр… Чакай малко. За какви фалшиви прояви на обич говориш?
— Хайде, Чейс — кресна тя. — Да не искаш да ти ги изреждам една по една.
— Да, по дяволите! За какво изобщо говориш?
Тя изопна рамене и гневно го изгледа. Бузите й горяха от яд. Всяко мускулче по тялото й трепереше от едва сдържана ярост.
— Говоря за масажите на коленете ми. Аз седна на канапето, и ти седнеш на канапето. Кръстосам крака, а ти веднага слагаш ръка върху коляното ми. Изправя се, и ти моментално премяташ ръка през раменете ми. Потръпна леко, а ти веднага предлагаш сакото си. Погледна към теб, и ти вече си започнал да ме галиш по косата. Засмея се, и ти се засмиваш.
Челюстта му нервно потрепваше. Лицето му изглеждаше като вкаменено. Марси разбра, че прекалява, но не можеше да спре. Вече цял месец живееше с истински хамелеон. Всяка неделя понасяше съпружеските му ласки, макар да знаеше, че те не означават нищо. Прибираше се вкъщи неспокойна и възбудена. Само че никога не успяваше да се освободи от обхваналата я агония. Защото веднага щом си тръгнеха от дома на майка му, той отново ставаше мрачен, далечен и чужд.
— Аз само се стараех да бъда мил. — Опита се да се защити. — Но щом не ти харесва, ще престана с тия малки прояви на внимание. — Обърна й гръб, приближи се към камината във всекидневната и започна да разпалва огъня. Движенията му бяха резки и напрегнати, всяко негово действие издаваше обхваналия го гняв.
Но Марси още не бе свършила. Тя отиде при него и го хвана за ръката, тъкмо когато той оставяше ръжена край огнището.
— Твоите близки ни наблюдават много внимателно, опитват се да разберат как я караме заедно. Благодарение на ненадминатите ти неделни изпълнения, те са убедени, че при нас всичко тече по мед и масло. И през ум не им минава, че изобщо не спим заедно. И как биха могли да си го помислят като виждат страстните погледи, които ми хвърляш, когато знаеш, че те наблюдават. Сигурна съм, че не може да не са забелязали как навиваше около пръста си кичур от косата ми, докато с Лъки си говорехме за последния мач на Американската баскетболна лига. А и как биха могли да пропуснат интимния жест, с който докосна с лакът гърдата ми, докато се пресягаше за чашата си с кафе?