— Господин Тайлър е мой стар приятел — обясняваше тя. — Разбрах, че и той ще участва в родеото, едва когато съобщиха името му. И тъй като семейството му не е тук, реших, че би било добре, ако го придружа до болницата. Надявам се, че ще ме разберете и извините.
Пет пари не даваше дали ще я извинят или не. Щеше да постъпи абсолютно по същия начин, дори и ако нейни гости тази вечер бяха президентът и съпругата му.
След като затвори телефона, тя се върна на сестринския пулт и за пореден път попита дали имат някаква нова информация за състоянието на Чейс.
Сестрата се намръщи и я изгледа с раздразнение.
— Веднага щом лекарят… о, ето го, той идва. — Погледна над рамото на Марси и докладва: — Тази жена се интересува от състоянието на господин Гайлър.
— Тайлър — поправи я Марси и се обърна към младия лекар. — Аз съм Марси Джоунс.
— Фил Монтойа. — Подадоха си ръце. — Роднина ли сте му?
— Не. Просто добра приятелка. Господин Тайлър няма никакви близки и роднини във форт Уърт. Цялото му семейство живее в Милтън Пойнт.
— Ммм. Той най-сетне дойде в съзнание. Главата му е ударена доста зле, но, слава Богу, няма никакви сериозни наранявания.
— Видях как бикът стъпва на гърдите му.
— Да, има няколко счупени ребра.
— Но това може да е опасно, нали?
— Единствено ако счупените ребра разкъсат някой вътрешен орган.
Марси пребледня толкова силно, че луничките, които така умело прикриваше с грим, силно изпъкнаха на лицето й. Докторът побърза да разсее страховете й.
— За щастие, нищо подобно не се е случило. Няма разкъсвания или кървящи органи. Превързах го много внимателно. След няколко дни ще е добре, но няма да може да лудува както преди. Във всеки случай, съвсем определено настоявам известно време да не се занимава с обяздването на бикове.
— Казахте ли му го?
— Разбира се. Но той ме прати по дяволите.
— Съжалявам.
Лекарят сви рамене и вежливо се усмихна.
— Свикнал съм с подобно отношение. Това е малка, местна болница. Тук постъпват психопати, болни и стари хора, изоставени от близките си, наркомани и пласьори на наркотици, станали жертва на не дотам почтени сделки. Така че сме се наслушали на всякакви ругатни.
— Мога ли да го видя?
— Само за няколко минута. Той не бива да говори.
— Няма да се бавя.
— Току-що му дадохме много силно обезболяващо лекарство и вероятно скоро ще се унесе в сън.
— В такъв случай, ако не възразявате — Марси хитро го погледна, — бих искала да остана при него през нощта.
— Ние ще се погрижим за него — сухо се обади сестрата зад гърба й.
Марси обаче продължи да настоява.
— Разрешавате ли, доктор Монтойа?
Той несигурно подръпна ухото си. Марси решително го погледна право в очите, за да му даде да разбере, че не възнамерява да се откаже от желанието си. Много купувачи, продавачи и посредници се бяха сблъсквали с този неотстъпчив поглед на сините й очи. В девет от десет случая те бяха отстъпвали пред настойчивостта й. Както, между впрочем, и санитарят в линейката, който веднага се бе отказал да спори с нея.
— Предполагам, че няма да му навреди — реши най-накрая лекарят.
— Благодаря.
— Моля ви да сведете разговорите до минимум.
— Обещавам. В коя стая е той?
Чейс бе настанен в стая за двама, но другото легло бе празно. Марси влезе в стаята и на пръсти се приближи до леглото му.
За пръв път от две години насам виждаше лицето на Чейс. Последния път, когато се бяха видели, местата им бяха разменени. Тя лежеше почти в безсъзнание в болничното си легло, а той седеше до нея и плачеше за съпругата си, която ненадейно бе изгубил при катастрофата.
Таня Тайлър бе вече погребана, когато раните на Марси заздравяха и тя се почувства достатъчно добре, за да я изпишат от болницата. Няколко месеца по-късно Чейс бе напуснал Милтън Пойнт. Из града се говореше, че отново се е заловил с родеото, въпреки страховете и протестите на близките му.
Преди известно време Марси случайно бе срещнала Девън, съпругата на Лъки, в супермаркета. След като Марси й се представи, Девън потвърди слуховете, които се носеха за Чейс. Лоялността на Девън към семейството не й позволяваше откровено да обсъжда толкова лични проблеми с един външен човек, но Марси бе схванала какво се крие зад думите й. Уловила бе намеците за нестабилното му емоционално състояние и за постепенното му пристрастяване към алкохола.
— Лори е извън себе си от притеснение — бе й казала Девън. — Сейдж, сестрата на Чейс…
— Познавам я.
— Тя замина в колеж и всъщност само ние двамата с Лъки сме край Лори. Тя е наясно, че Чейс се опитва да избяга от мъката си по Таня, вместо да се опита да се пребори с нея, и това много я тревожи.