Той се извърна и тя се опита да избегне проницателния му поглед. Беше благодарна, че не й се налага да говори, защото все още не бе в състояние да промълви нито дума. Чейс очевидно предварително бе решил какво ще говори и не възнамеряваше да спре, преди да й го каже от начало до край.
— Ти знаеш защо се ожених за теб, Марси. И аз знам защо ти се омъжи за мен. И двамата сме достатъчно умни и интелигентни. Аз те харесвам и те уважавам. Мисля, че и ти изпитваш същото към мен. Снощи се любихме нелошо.
Тя вдигна очи към него. Този път той избягна погледа й.
— Добре. Снощи се любихме страхотно — поправи се той. — Аз водя активен сексуален живот вече доста години. Спал съм с много жени дори и след смъртта на Таня. Понякога това бе единственият начин да я забравя поне за известно време…
Той замълча, подпря ръце на кръста си, наведе глава сякаш се опитваше да подреди мислите си и продължи:
— Както и да е. Това, което се опитвам да ти кажа, е, че не искам да те унижавам и да ходя при друга жена. Освен това, винаги са ме учили, че да изневеря на съпругата си е един от най-страшните грехове, които бих могъл да извърша. — Погледна я измъчено. — Но аз просто не бих могъл да издържа без секс месеци наред.
Тя отново кимна, опитвайки се да изрази пълното разбиране и съчувствието, което изпитваше към него в този момент.
— Не бих искал съвместният ни живот да прилича на състезание, в което всеки отбелязва точки срещу другия. Сексуалните ни контакти могат да се превърнат в продължение и допълнение на приятелството ни, нали? Щом се разбираме добре в леглото, мисля, че ще можем да се разбираме по-добре и във всяко друго отношение. И двамата съзнаваме, че така, както я караме в момента, нищо няма да се получи. Може би наистина трябва да опитаме да променим отношенията си.
Почака известно време, а после се обърна и я погледна.
— Е, какво ще кажеш?
— Здравей.
— Здрасти.
С блеснали очи и срамежлива усмивка Марси посрещна Чейс на входната врата на къщата им. Тя все още не можеше да повярва на случилото се в кабинета й по-рано през деня. На няколко пъти се бе ощипала, за да се увери, че не сънува.
Очевидно всичко се бе случило в действителност и не бе плод на мечтите й, защото Чейс се наведе към нея и я целуна по бузата. Целувката бе твърде прибързана и непохватна, но все пак целувка.
След дългата му реч двамата се бяха споразумели да забравят недоразуменията от първия им месец съвместен живот и да започнат отначало — не само като приятели, но и като любовници. Бе поискал едно-единствено уверение от нея — че ще взема редовно контрацептиви. Тя се съгласи без всякакви увъртания и двусмислени забележки. Нима можеше да желае повече?
— От колко време си у дома? — попита я той, докато тя му помагаше да си съблече палтото.
— От скоро. Още ли вали?
Той изтръска дъждовните капки, преди да закачи палтото си на закачалката.
— Ръми. Тук мирише много приятно.
— Пиле по мексикански.
— Хм. Оня смахнатия да не би пак да ти се е обаждал?
— Не.
— Защо тогава си изключила телефона?
Тя го погледна мълчаливо. Посланието на сините й очи беше повече от красноречиво. Той преглътна мъчително.
— О!
— Искаш ли нещо за пиене?
— Разбира се.
Никой от двамата не се помръдна.
— Гладен ли си? — попита тя, докато го гледаше напрегнато.
— Много.
— Готов ли си за вечеря? — Гласът й дойде отдалеч, сякаш бе разбутвал по пътя си пластове натрупано съмнение, отчаяние и надежда.
— Не.
На горния етаж — никой от двамата не си спомняше как са се озовали там — той я целуна страстно и ненаситно. Езикът му бе неуморим. Проникнал дълбоко в устата й, той я изследваше сантиметър по сантиметър, сякаш не можеше да реши кое му харесва най-много.
Дрехите подобно на отесняла кожа се изхлузиха от телата им. Когато и двамата останаха голи, те се прегърнаха силно, притиснаха се един към друг, изпитаха почти животинското, първично удоволствие от допира на голите си тела. Нейното беше меко, а неговото твърдо; гладката й кожа се допираше до окосмените му гърди и те като замаяни се докосваха, опиянени от така различните си и толкова желани тела.