Той седна на ръба на леглото и я придърпа между коленете си. Гърдите й се възбудиха само от погледа му. Зърната й се втвърдиха. Тя копнееше за ласките му. Искаше той да я докосне, изпитваше почти физическа болка. Но той не посегна към гърдите й.
Вместо това очерта с върха на пръста си сянката, която те хвърляха върху корема й. Подобно на дете, което се страхува, че ще бъде порицано, ако излезе извън очертанията на рисунката си, той внимателно следваше неправилните очертания, като обърна особено внимание на отражението на възбудените й зърна.
Марси простена, докато наблюдаваше пръста му да се движи с такава прецизност по тялото й. Тя дръпна главата му напред и притисна зърното си към устните му, които веднага се разтвориха и го обгърнаха. Ласките, милувките, нежните докосвания на езика му бяха толкова възбуждащи, че тя изпита почти физическа болка от насладата, разляла се по тялото й.
Чейс леко разтвори бедрата й с ръка и започна нежно да масажира подутите й, пулсиращи от желание най-интимни кътчета. Марси въздъхна и застина в екстаз, когато пръстите му проникнаха в нея. Коремът й се стегна. Сякаш електрически заряд премина от върха на езика му, с който галеше гърдата й, през цялото й тяло. Тя нежно прошепна името му.
Той се отпусна по гръб на леглото, придърпа я върху себе си и тя го пое в себе си точно навреме, за да почувства той спазмите, разтърсили тялото й. Оргазмът й сякаш продължи вечно и тя едва тогава осъзна, че част от конвулсиите идват от него самия. Няколко секунди по-късно, заситена и успокоена, Марси се отпусна върху гърдите му. Горната му част бе покрита с меки, къдрави косъмчета. По-долу, там, където бе стояла превръзката, косъмчетата не бяха поникнали напълно и тя усещаше лекото им боцкане. Но и то й доставяше неизразимо удоволствие.
Леко галеше с палец зърното на едната му гърда, заслушана в силните удари на сърцето му, което бавно възвръщаше нормалния си ритъм. След това един друг звук привлече вниманието й — лекото ръмжене, което идваше от към стомаха му.
Тя вдигна глава и го погледна въпросително.
— Сега вече съм готов за вечеря.
И тогава Чейс направи нещо, което повече от две години не бе правил, когато се намираше в леглото с жена. Той се усмихна.
Чейс често се усмихваше през последвалите няколко седмици. Имаше дни, в които напълно забравяше тъгата, самосъжаленията и отчаянието си. Все още се сещаше за Таня по няколко пъти на ден, по спомените вече не му причиняваха старата, смазваща и непоносима болка. Мъката му беше притъпена от доволството, което вече изпитваше от живота си. Той, разбира се, не бе толкова приятен и идиличен както някога, но поне бе поносим.
Даже нещо повече от поносим — беше приятно поносим.
Веселието и доволството му понякога се помрачаваха от чувството на вина, защото причина за новооткритото му щастие бе втората му съпруга. Всеки път, когато в паметта му изплуваше красивото лице на Таня, той се чувстваше едва ли не задължен да увери сам себе си, че все още я обича. И че нищо не би могло да промени това.
За свое собствено оправдание често си напомняше, че Таня бе мъртва, а той все още е жив. Тя го бе обичала толкова всеотдайно, че Чейс вярваше, че не би искала той да се лиши от всички земни радости и удоволствия.
А Марси бе превърнала живота му в истинско удоволствие.
Беше приятна и забавна, интересна и интелигентна, винаги измисляше неочаквани неща, с които да се занимават, намираше вълнуващи места, които да посетят заедно. Отидоха заедно дори на родео в един съседен град. Беше искрено изненадан като видя колко й допада родеото. Но когато започна обяздването на бикове, Марси сложи ръка върху крака му и му каза, че изпитва истинско облекчение, че този път той е зрител, а не участник.
— Щеше да бъде истински позор, ако бе съсипал красивото си тяло на някое от тези състезания.
Простичкият й комплимент му достави неизразима радост. Тя постоянно го изненадваше с подобни комплименти, които му доставяха искрено удоволствие. Понякога беше мила и романтична, понякога игрива и закачлива, а понякога — направо дръзка и безсрамна.
Беше станала истински член на семейството им. Вече ги считаха за едно цяло. Говореха за Чейс и Марси, а не само за Чейс. Сейдж бе започнала да се обажда от Остин, за да се посъветва с Марси за това или онова. Девън постоянно разговаряше с нея за бебето. Марси излезе с Лори на пазар и й помогна да си избере нова рокля. Лъки често повтаряше, че изобщо не е бил прав да го критикува за тази женитба.
— Радвам се, че не ме послуша, Чейс — съвсем наскоро му каза Лъки. — Беше прав, когато реши да се ожениш за Марси. Тя е истинско съкровище. Интелигентна. Красива. Амбициозна. Сексапилна? — Последната дума бе произнесена с леко въпросителна интонация.