— Да, секси е. — Чейс се опита да прикрие доволната усмивка, която разцъфна на лицето му, като си помисли за това. Но не успя.
Брат му гръмогласно се разсмя.
— Чак толкова секси, а?
— Чак толкова.
— И аз така си мислех. Тези червенокосите… — Лъки замислено поклати глава. — В тях има нещо специално, нали? Сякаш някъде дълбоко в душите им тлее запален огън, а?
Чейс беше склонен да се съгласи с брат си, но обсъждането на интимните му отношения с Марси го караше да се чувства неловко поради цял куп причини. Той смушка брат си в корема.
— Развратник такъв. Как можеш да говориш за бременната си жена по този начин?
Вече не примигаше от болка и не се затваряше в себе си при всяко споменаване на очакваното бебе на Лъки. Можеше дори да говори съвсем спокойно за това и само дълбоко в душата си усещаше далечна и тъпа болка, която сигурно никога нямаше да изчезне напълно. — Горката Девън! Още ли я измъчваш с неутолимата си страст. Не си ли вече твърде тежък за нея?
Лъки насмешливо повдигна вежди.
— Съществуват твърде много начини, за да си доставим наслада, братко. Или ти може би не ги знаеш?
Чейс ги знаеше, разбира се.
Защото той и Марси вече бяха изпробвали почти всички известни пози и даже си бяха измислили няколко свои.
Една вечер тя му донесе купа с пуканки, докато той се излежаваше в голямото кресло пред камината, загледан в някакво шоу по телевизията. Само след няколко минути пуканките се разпиляха из цялата стая, а той и Марси едва успяваха да си поемат дъх, преплели тела в креслото.
И двамата бяха останали напълно облечени. Чейс реши, че опитвайки се да я възбуди през дрехите, бе изживял едно от най-вълнуващите сексуални преживявания с нея. Но само няколко сутрини по-късно, когато вземаха душ заедно, той трябваше да промени мнението си. Облегнати върху облицованата с плочки стена, те се любиха нежно и страстно, мокри, хлъзгави и игриви като видри.
Но независимо дали заврял глава под пуловера й се опитваше да поеме зърната на гърдите й в уста, или надвесен над нея в банята изстискваше насапунисаната гъба върху тялото й и с жаден поглед проследяваше сапунената диря, Чейс постоянно изпитваше невероятна наслада и удоволствие от близостта й.
Така беше и с нея. Тя никога не се преструваше и съвсем открито изразяваше неподправеното си задоволство от всичко, което вършеха заедно. Беше истинска сладострастница. Никой от клиентите и партньорите й не би могъл да допусне каква страстна чувственост се крие зад сдържаните й професионални маниери и овладяната й практичност и делови усет.
Все още не бяха се наситили един на друг. Миналата вечер, например, бе успяла да превърне невинната им целувка на входната врата в едно от най-еротичните преживявания през живота му.
— Просто не мога да чакам — бе прошепнала тя, докато сръчно разкопчаваше панталона му и промушваше ръката си в тесния отвор. — Искам те.
Това бе последното нещо, което той очакваше от нея при завръщането си вкъщи след един съвсем обикновен и скучен работен ден… И тогава тя коленичи пред него, отдръпна ласкавата си ръка и го пое в устата си. Не след дълго и двамата се отпуснаха на канапето във всекидневната. Чувстваха се заситени, отпаднали и в някаква степен порочни.
Но когато тя вдигна глава и му се усмихна, той искрено промълви:
— Господи, страхотна си…
Беше живял обаче достатъчно дълго с нея, за да знае, че тя все още мисли за себе си като за Патето Джоунс — непохватно и кльощаво момиче от ученическите им години. Беше уверена в деловите си и професионални възможности. Когато обаче станеше дума за външния й вид, тя все още се измъчваше от старите си комплекси и страхове.
— Иска ми се да бях малко по-красива.
Лежаха прегърнати на голямото легло, което от известно време споделяха. За разлика от първата им брачна нощ, светлините в стаята се изгасяха едва когато, уморени и изтощени, те решаваха, че е време да поспят.
— Ти си красива, Марси.
Тя поклати глава.
— Не, не съм. Но ми се иска да бъда.
— Красива си — настоя той и целуна меките й, податливи устни.
По-късно, когато ръцете му се спуснаха към гърдите й, тя отчаяно въздъхна.
— Ще ми се и гърдите ми да бяха по-големи.
— Това няма значение. Толкова са чувствителни. — Едно леко докосване на езика му веднага потвърди думите му.
— Но не са големи.
Чейс постави пръст върху устните й и я накара да замълчи.
— Ако бяха малко по-големи, щяха да изглеждат грозни. И като стана дума за това, и на мен ми се ще членът ми да е дванадесет инча.