Тя го погледна с разширени от учудване очи и възкликна:
— Искаш да кажеш, че не е толкова?
Той я прегърна силно и двамата весело се разсмяха. Когато се любеха, никой от двамата не забелязваше слабостите и недостатъците на другия.
Животът на Чейс бе станал толкова пълноценен и щастлив, че отдавна вече бе престанал да кани Лъки за по едно питие в кръчмата. Никога не закъсняваше след работа, освен, ако, разбира се, не бе абсолютно необходимо. Ако Марси случайно не си беше у дома заради някой служебен ангажимент, той нетърпеливо обикаляше къщата в очакване на завръщането й.
Винаги имаше да й казва толкова много неща. По цели часове си разказваха как е протекъл денят им. Тя бе невероятно добра готвачка, чудесен събеседник по всички възможни въпроси и предприемчива и изобретателна сексуална партньорка. Всяка вечер Чейс с нетърпение очакваше да се прибере при нея в дома им.
Ето защо, докато тази вечер се приближаваше към къщи, той с неудоволствие си мислеше за предстоящото си служебно пътуване до Хюстън. Може би ще успее да убеди Марси да остави агенцията за няколко дни в ръцете на Есме и да дойде с него. Биха могли да посетят родителите й. Да понапазаруват. Кой знае, може би Марси ще се съгласи да го придружи.
Влезе в къщата и я извика, макар че колата й не се виждаше на алеята и той бе предположил, че още не се е прибрала. Чейс изключи алармената система, прегледа пощата и взе вестниците. Извади си една бира от хладилника и се огледа за някаква бележка. Тя обикновено му оставяше бележки, в които го информираше къде е отишла и кога очаква да се прибере. Тази вечер обаче нямаше никаква бележка.
Тъкмо беше тръгнал за горния етаж, за да се преоблече, когато телефонът иззвъня. Бързо се върна в антрето и вдигна слушалката.
— Ало?
— Кой се обажда?
— А вие кого търсите?
Досадникът, който безпокоеше Марси, не се бе обаждал вече няколко седмици. Само преди няколко дни тя се бе сетила за това.
— Нали ти казах! — Гласът й беше звънлив и безгрижен. — Отказал се е от мен и си е набелязал някоя друга жертва. Някоя, която си няма секси съпруг, който да плаши всички неканени ухажори и натрапници.
Чейс се запита дали пък не се обаждаше точно той. Дали не се бе объркал от мъжкия глас, отговорил на позвъняването му.
— Търся госпожа Тайлър — каза човекът отсреща.
— На телефона е господин Тайлър. Мога ли да ви помогна?
— Ами, не съм сигурен. Преди разговарях с госпожа Тайлър.
— За какво?
— За боядисването.
— Боядисване!
— Аз съм бояджия. Тя ми се обади и ме помоли да изчисля колко ще струва вътрешното пребоядисване на къщата ви.
Чейс си отдъхна. Това очевидно не бе натрапникът на Марси.
— Съжалявам, но не е споменавала нищо подобно пред мен.
— Ами, то беше доста отдавна. Преди няколко години всъщност. Бях забравил за това, но днес имах път към вас. Минах по Уудбайн Лейн и си спомних разговора с нея. Тя не ме потърси повече, но аз запомних името й, защото ми бе казала, че вие сте собствениците на „Тайлър Дрилинг“. Проверих и указателя и намерих телефонния ви номер. Предполагам, че тя е намерила някой друг, който да боядиса къщата, но ако пак имате нужда…
— Един момент, господин…
— Джаксън.
— Господин Джаксън, вие казахте, че сте разговаряли с жена ми преди няколко години, нали?
— Точно така. Беше по времето, когато подпалиха склада ви.
— И тя говори с вас за тази къща?
— Да, тя каза, че това е единствената къща на Уудбайн Лейн. Спомена, че още не сте я купили, но възнамерявате да го направите. Искаше да знае колко ще струва боядисването на детската стая. — Помълча няколко секунди и попита. — Господин Тайлър? Там ли сте още?
— Нямаме нужда от никакво пребоядисване.
Чейс бавно затвори телефона. За известно време остана неподвижен, загледан в пространството пред себе си. След това се обърна на пета и се вгледа в голямата всекидневна и в примамливия изглед към гората, обагрена в зелените цветове на настъпващата пролет. Опита се да разгледа стаята през очите на първата си жена, очи мъртви и угаснали завинаги.
Входната врата се отвори зад него и той се обърна почти очаквайки да види духа на Таня. Вместо нея съзря Марси, която прибираше развяната си от вятъра коса.
— Здравей — задъхано каза тя. — Смятах, че ще се прибера преди теб, но виждам, че не съм успяла. Отбих се да купя малко китайска храна за вечеря. Надявам се, че нямаш нищо против. Днес имах много клиенти и всички искаха да разгледат по няколко къщи. — И тя весело се разсмя.
Остави пакета с храната на масичката до телефона, съблече сакото на костюма си и нетърпеливо събу обувките си с високи токове.