— Защо? За да ме дариш с още една нощ на незабравим секс и да се опиташ да притъпиш спомените ми за Таня?
Марси се вкамени от несправедливото обвинение.
— Как смееш да ми говориш по тоя начин? Аз съм твоя съпруга.
Той презрително изсумтя.
— На хартия, Марси. Само на хартия. Но това едва ли е толкова важно.
Смъкна сакото си от закачалката и само след няколко секунди вратата хлопна зад гърба му.
— Лъки? Марси се обажда.
— Ей, любимата ми снаха! Как си?
— Чудесно — излъга тя.
Чейс го нямаше вече три дни. Не бе чула нито думичка от него през това време. Не знаеше нито къде е отседнал в Хюстън, нито защо бе предприел това пътуване и нямаше никаква възможност да го открие. Неспособна да понася повече тази неизвестност, тя преглътна гордостта си и се обади на брат му, като се опитваше да измъкна някаква информация.
— Какво става? Да не би да тъгуваш за брат ми?
— Малко.
Много. Самотата я измъчваше и разяждаше душата й. Болката беше остра и непоносима. Когато бе будна, Марси постоянно си представяше ужасната сцена отпреди няколко дни и отчаяно й се искаше това да е било просто кошмарен сън. Нощем цялото й същество копнееше за него, търсеше го в съня си, а сутрин се чувстваше съсипана и ограбена, защото той не бе до нея в леглото и тя добре осъзнаваше, че може никога повече да не се върне там.
— Двамата с Девън мислехме да те изведем някоя вечер, докато Чейс отсъства — каза й Лъки. — Но напоследък тя не се чувства особено добре.
— Съжалявам да го чуя. Обадихте ли се на лекаря?
— Да. Каза й да не стои дълго права, да си почива повече и да се опита да бъде малко по-търпелива през оставащите седем или осем седмици.
— Ако мога да помогна с нещо…
— Обади й се по телефона. Един разговор с теб може да пооправи настроението й. Напоследък е просто непоносима.
Марси се засмя, защото знаеше, че точно това се очаква от нея. Критиката на Лъки по отношение на жена му едва ли можеше да се приеме насериозно.
— Ще й се обадя по-късно тази вечер.
— Безкрайно съм ти задължен.
Разговорът изведнъж замря. Лъки чакаше да чуе истинската причина за обаждането й.
— Лъки… а… говорил ли си с Чейс днес?
— Разбира се. Обади ми се веднага след интервюто.
— Интервюто?
— Да. С изпълнителните директори на нефтената компания. Нали затова е в Хюстън?!
— Да зная. Просто не бях сигурна, че интервюто е днес. — Надяваше се, че лъжата й е прозвучала достатъчно убедително.
— Да, днес интервюираха тримата финалисти, така да се каже. Чейс отчаяно искаше да получим този договор, Марси. И не само заради парите. Най-вече заради гордостта му. Предполагам, че е заради теб. Ти ни измъкна от големи неприятности, както знаеш. А той иска да докаже на теб, а и на самия себе си, че не си направила лоша инвестиция.
— Нима гордостта му е чак толкова наранена от факта, че използва моите пари?
— Не. — Лъки замълча, очевидно обмисляйки отговора си. — Но за него е много важно отново да се почувства отговорен за компанията, отново да вземе нещата в свои ръце.
— Но той вече е отговорен за бизнеса ви.
— Ние с теб го знаем. Но не съм сигурен доколко той е убеден в това.
— Е, добре, ако пак разговаряш с него…
— Сигурен съм, че ще ти се обади. Вероятно е бил прекалено зает. Този следобед имаше още една среща.
Може би с някой адвокат, за да уреди развода ни, нещастно си помисли тя.
— Да, може би ще ми се обади довечера. Освен ако вече не е тръгнал насам. — В гласа й се долавяха надежда и съмнение.
— На твое място не бих го очаквал толкова скоро. Спомена ми, че няма да се върне, докато не разбере окончателното решение на компанията възложител.
— Да, точно това ми каза и на мен преди да тръгне. — Откога бе станала такъв изпечен лъжец?
— Е, ако много му домъчнее за теб, сигурно ще скочи в пикапа и ще се прибере за отрицателно време — пошегува се той.
За жалост, тя не можа да отвърне в същия тон. С несигурен и твърде неубедителен глас се опита да приключи разговора.
— Поздрави Девън и Лори от мен като се прибереш у дома. Ще се опитам да се обадя у вас довечера. Бъди по-търпелив с Девън.
— Разбира се. Ще се усмихвам и се понасям всичко, докато се появи бебето. Дочуване.
Марси затвори телефона. Бавно влезе в кухнята и си наля чаша мляко. Откакто бе заминал Чейс, нямаше никакъв апетит. Със сигурност знаеше, че никога повече няма да погледне китайска храна.
Няколко часа по-късно, докато преглеждаше в леглото последните данъчни закони, телефонът на нощното й шкафче иззвъня. Тя го погледна, изпълнена с подозрения, и в първия момент реши да не се обажда. Ами ако е Чейс?