— Някакви разочаровани приятели в миналото ти?
— Не.
— Ами годеникът ти в Хюстън?
Марси изгледа Чейс с недоверчив и скептичен поглед.
— Той никога не би направил нещо подобно.
— Откъде знаеш?
— Това някакъв бивш любовник ли е? — Пат очевидно бе заинтригуван.
— Уверявам ви, шериф Буш, не е той.
— Как може да си толкова сигурна?
— Защото той няма никакво въображение в това отношение. По-скоро бих заподозряла Чейс, а не него.
В момента, в който осъзна какво точно бе казала, очите й се срещнаха с тези на Чейс. Погледът му беше повече от красноречив. Пат дискретно се изкашля. Марси навлажни устни и се опита да замаже неволния си гаф.
— Не може да е бившият ми годеник — непреклонно каза тя. — Освен това, струва ми се, не става дума за междуселищни разговори.
— Въпреки това, по-добре ми дай името му.
— Наистина ли е необходимо?
— Ще проверим междуградските му разговори чрез телефонната компания. Ако не е нашият човек, той никога няма да узнае, че сме се интересували от него.
— Но мисълта, че ще нарушим правото му на уединен…
— Искаш ли да намерим този мръсник, или не — нетърпеливо я попита Чейс.
Марси предизвикателно изгледа съпруга си, а после с явно нежелание продиктува на шерифа името на бившия си годеник.
— Обещавам ти, че ще бъдем дискретни — обеща й Пат. Той се облегна назад в стола си. — Защо не ми казахте за това по-рано?
— Аз исках да го направим — каза Чейс. — Но Марси настоя да изчакаме.
— Защо? — поиска да узнае Пат.
— Мислех си, че той ще спре да се обажда.
— Добре, но защо не ме уведоми, когато все пак разбра, че той няма да се откаже?
Тя взе да кърши ръце.
— Не съм съвсем сигурна. Предполагам, че съм искала да се справя с това съвсем сама. Струваше ми се, че проблемът е твърде дребен и незначителен. Всъщност, едва тази седмица нещата сякаш се промениха. Той започна да се обажда по-често, а и гласът му беше по-различен.
— Различен? Как така?
— Вече не беше просто шептящ и неясен. Беше зловещ. Непрекъснато повтаряше, че ще дойде да задоволи моите… моите… — Тя отново подпря чело на ръката си.
— Зная, че не ти е лесно, Марси — внимателно я успокои Пат.
— Не. Уверявам ви, никак не ми е лесно. — После се стресна и възвърна самообладанието си, на което Чейс винаги се бе възхищавал. Пое въздух и изстреля на един дъх: — Той ми каза, че е готов да задоволи сексуалните ми апетити, докато съпругът ми отсъства. Е, не точно с тези думи. Но това беше същността на казаното.
Чейс изръмжа.
— Само да ми падне в ръцете този кучи син…
Пат веднага го прекъсна и строго го изгледа, насочил пръст към него.
— Ти ще стоиш настрана от това. Говоря сериозно, Чейс. Съвсем наскоро трябваше да платиш изкуствените зъби на оня човек, когото ступа в Кръчмата. Никога ли няма да се научите да се пазите от неприятностите? И ти, и брат ти…
— Никой не може да говори гадости на жена ми и да се отърве без нищо.
— Ако го хванем, няма да му се размине. Но това е работа на полицията.
Чейс измърмори нещо в отговор, но Пат не му обърна никакво внимание.
— Кой от двама ви ще ми разкаже за това? — Той посочи пистолета.
— Купих го за самозащита. — Марси леко се изчерви от обхваналото я смущение.
— Постъпила си много глупаво. — Пат говореше направо, без много, много да се церемони с нея.
— О, но аз изобщо не възнамерявах да стрелям. Не мислите, че съм искала да го убия, пали?
Той я изгледа и сухо й отговори.
— Когато видя, че някой си е купил 357-милиметров Магнум, това е единственото заключение, до което мога да достигна, мадам.
— Тя едва не ме застреля. — Чейс разказа на Пат за злополучното си завръщане у дома.
— Добре. Крайно време е да се сложи край на тази лудост. — Пат рязко се изправи. — Тези типове рядко предприемат нещо. Те са страхливи. Не ме разбирай погрешно, Марси. Трябва да си много внимателна и предпазлива. Заключвай вратите и прозорците и включвай алармената система винаги, когато си сама вкъщи. Но не бива да се превръщаме в параноици заради това.
— Какво смяташ да правиш?
— Още утре сутринта ще поставя подслушващо устройство на телефона ви. Ще се опитаме да проследим откъде се обажда. Макар че може и нищо да не постигнем, ако той звъни от улични автомати и ако знае колко секунди може да говори, без да го засечем.