Пат отвори вратата на кабинета си и извика една от заместничките си.
— Междувременно, искам Марси да отиде с полицай Дейвис и да й каже част от нещата, които той често й говори. Много са важни някои характерни думички, които той обикновено повтаря. Опитай се да си ги припомниш. Ще изпратим доклада в Далас и ще ги накараме да проверят в компютъра. Ако има досие при тях, веднага ще го открием.
Чейс помогна на Марси да се изправи и я прегърна през кръста. Отиде с нея до вратата, където ги очакваше симпатична, облечена в униформа жена и тъкмо се канеше да ги последва в другата стая, когато Пат го повика.
— Може би ще й е по-лесно да говори за това, ако ти не си там.
— Но аз съм неин съпруг, за Бога!
— Чуй какво ти говоря. А и освен това, искам да поговоря с теб.
Чейс отново влезе в кабинета. Шерифът затвори вратата и се върна на стола зад бюрото.
— Какво стана в Хюстън?
— Ракетите паднаха, а аз се върнах у дома без договор.
— Съжалявам, Чейс! Но не се безпокой. Убеден съм, че в края на краищата ще се измъкнете от тези затруднения.
— Вече не съм толкова сигурен. — Чейс се загледа в празното пространство пред себе си. — Макар че докато бях там, се запознах с един много интересен човек. Казва се Харлан Бойд. Работи като авариен монтьор в някаква нефтодобивна компания. А може да се окаже и мошеник, който умее да говори твърде убедително. Но какъвто и да е, той спомена, че може да ни предложи една-две идеи. По дяволите! Готов съм вече на всичко.
— Чейс?
— Да? — Чейс вдигна глава. Гласът на по-възрастния мъж изведнъж се бе променил. Беше твърде колеблив и несигурен. Чейс съвсем определено остана с впечатлението, че Пат си мисли за нещо съвсем различно от западащия им бизнес.
— Случвало ли ти се е да отговориш на позвъняванията на този тип.
— Той веднага ще затвори като чуе гласа ми, нали?
— Имало ли е такъв случай?
— Не. Защо?
Без да отговори на въпроса му, Пат продължи да го разпитва.
— Марси кога за пръв път ти каза за него?
— Чакай да видя. — Той се замисли. — Струва ми се, че беше вечерта, в която отидох у тях, за да й върна парите, с които бе платила болничната ми сметка.
— И колко дни след това решихте да се ожените?
— Какво значение има това, по дяволите? — Чейс остро го изгледа. — Какво целиш с тези въпроси, Пат? Не ме питаш просто ей така, нали? Какво точно имаш предвид?
— Как се разбирате с Марси?
— Не е твоя работа.
— Стана моя в момента, в който влезе в кабинета ми и остави върху бюрото ми зареден пистолет.
— Добре. Кажи ми тогава какво те притеснява — изрече твърдо Чейс. — Каква връзка има между нашите семейни отношения и този мръсник, който говори гадости по телефона?
— Може би няма такава. А може и да има. — Пат се наведе напред и опря ръце на ръба на бюрото си. — Не ти ли се струва странно, че той никога не се обажда, когато ти си си у дома?
Чейс изведнъж осъзна за какво става дума. Пат сякаш току-що му бе дал липсващия елемент от картинна мозайка. Той сърдито скочи от мястото си, обиколи кабинета няколко пъти и най-накрая яростно се вгледа в шерифа.
— Мислиш, че тя си измисля?
— Не е ли възможно?
— Не! Не, по дяволите! Това, което казваш, е просто смешно.
— Но възможно?
— Почакай! — извика Чейс. — Веднъж бях там, когато той се обади.
— Чу ли го?
— Не. Той затвори, преди да успея да стигна до телефона.
— Той ли затвори? Или Марси?
— Виж, Пат, предположението ти е нелепо. В него няма никакъв смисъл. Защо й е на Марси подобно представление?
— За да спечели съчувствието ти. Да получи повече внимание, загриженост, обич.
— Искаш да кажеш, че някои жени прибягват до подобна тактика, така ли?
— Случвало се е и преди.
Чейс силно се разсмя.
— Внимавай да не споделиш теорията си със снаха ми, Девън. Не го прави, ако ти е мил животът.
— Всичко, което се опитвам да ти кажа, е, че някои жени…
— Някои жени да. Но не и Марси. — Чейс непреклонно тръсна глава. — Не и тя. Тя е най-самостоятелният, най-независимият и прагматичен човек, когото познавам.
— Сега. — Пат силно подчерта думата. — Но аз си я спомням от времето, когато беше рижаво, кльощаво хлапе със скоби на зъбите, на което всички вие се присмивахте. Може би Марси също си спомня това.
Пат се изправи и заобиколи бюрото си. Подпря се в единия му край и посочи на Чейс стола. Той с нежелание се върна на мястото си.
— Досега не съм говорил с теб за тая твоя прибързана женитба — продължи Пат. — Смятах, че това не е моя работа.