— Съвсем правилно.
Пат напълно пренебрегна опита му да го прекъсне.
— Мислех, че си достатъчно зрял, за да вземаш сам решенията за бъдещето си и достатъчно силен, за да си понесеш последствията. Но Лори ме осведоми за подробностите.
— Казала ти е за парите?
— Аха. — Изражението на лицето му се смекчи. — Чейс, всички знаем какво изпитваш към Таня. Всички, и Марси включително. А дори и най-самоуверените и прагматични жени искат да бъдат обичани. Искат да бъдат обичани силно и безразсъдно. Искат да са единствените жени, за които съпрузите им да копнеят.
— Откога един ерген като теб се е превърнал в такъв познавач на женската душа?
Пат се изхили, приел закачката.
— Може и да не съм голям познавач, но в случай като този много добре знам за какво говоря. Не искам да кажа, че за мен въпросът вече е предрешен. Нищо подобно. Просто се опитвам да ти посоча още една възможност, която не е за пренебрегване.
Чейс го погледна в очите и твърдо заяви:
— Грешиш, Пат. Няма такава възможност.
— Надявам се да е така. Но защо тогава Марси не е пожелала да дойдете при мен по-рано?
— Те я независима. И самоуверена. Обича сама да решава проблемите си. И го прави добре.
— А може би тази й независимост е просто прекалена и тя изпитва необходимостта да се престори на по-женствена и по-уязвима?
— Не се опитвай да се правиш на психолог, Пат. Имаш си добра служба.
— Опитвам се само да предвидя всички възможности. Такава ми е работата.
— Само си създаваш излишни главоболия.
— Така е. — И без да се смути, продължи: — Защо поне не си е сменила телефонния номер?
— Това вече е лесен въпрос. Клиентите й често я търсят у дома, когато внезапно решат, че искат да видят някоя къща. Поради това номерът й задължително трябва да фигурира в указателя.
Пат погледна някъде над рамото на Чейс:
— Как е Девън?
Чейс разбра защо Пат така рязко смени темата и се включи в играта:
— Последния път, когато разговарях с Лъки от Хюстън, той се оплака, че е непоносима. Няма начин да й се угоди. Дразни я всичко, което той казва или прави.
Вратата зад гърба му се отвори. Марси беше сама.
— Свършихме.
— Зная, че беше много тежко за теб, Марси — каза Пат. — Благодаря ти за съдействието. Ще изпратя доклада в Далас още утре сутринта. Освен това ще дойде човек да инсталира подслушвателното устройство на телефона ви. — Той им се усмихна, но Чейс го познаваше твърде отдавна и не можеше да не забележи, че усмивката му е пресилена и неискрена. — Внимавайте за какво ще говорите по телефона оттук нататък. Не забравяйте, че и други хора ще слушат разговорите ви.
— Не ми повярва, нали? Смята, че аз просто съм си измислила всичко това.
С периферното си зрение Марси забеляза, че Чейс я погледна за момент, а после отново съсредоточи цялото си внимание върху пътя. Не бяха продумали, откакто излязоха от сградата на съда, а вече почти бяха стигнали до дома си. Дърветата, преплели клони над еднопосочното шосе, образуваха тъмен тунел над главите им, осветен единствено от светлината на фаровете. Марси започваше да се измъчва от обхваналото я чувство на клаустрофобия, струваше й се, че е попаднала в някаква гротескна къща на ужасите.
— Разбира се, че ти повярва.
— Не ме подценявай, Чейс. — Тя уморено отпусна глава на облегалката на седалката. — Винаги си се възхищавал от интелигентността ми. И искам да знаеш, че съм достатъчно интелигентна, за да разбера какво всъщност си мисли твоят приятел, шерифът.
— Той е и твой приятел.
— Беше. До тази вечер. Сега вече ме мисли за истеричка, която си измисля разни страхотии с напразната надежда да задържи съпруга си, който се е оженил за нея не от любов, а заради парите й. — Обърна главата си така, че да вижда профила му. — Не е ли така? Чейс неловко се размърда на мястото си.
— Такава му е работата. Да разглежда нещата от всеки възможен ъгъл. Това понякога му причинява големи неудобства — особено когато задълженията му като шериф се преплитат с искрената му загриженост към някой приятел. Никак не му бе приятно да арестува Лъки за умишлен палеж, но го направи, защото така повеляваше дългът му. А е дал клетва да го изпълнява.
— Значи докато аз бях в другата стая със заместничката му, той изложи пред теб някои негови съмнения, свързани с мистериозните телефонни разговори, които ме измъчват.
— Не точно съмнения.
— Напротив — възрази тя. — Точно съмнения.
Изминаха останалата част от пътя в мълчание. Когато стигнаха, Чейс влезе преди нея в къщата и запали всички лампи.
— Изглеждаш така, сякаш всеки момент ще припаднеш — отбеляза той.