— Но си се смутил от обажданията на някакъв откачен, нали? — В отговор получи поредния убийствен поглед от страна на брат си. — Не мислиш, че Марси изпитва удоволствие от гадостите, които й говори? Или че тя по някакъв начин е виновна за тази глупава ситуация?
— Абе ти за идиот ли ме мислиш!
— Добре де, какво друго бих могъл да си помисля? Да не би да си я обидил? Да не си направил нещо, с което да я ядосаш?
— Не.
— Да не те е изгонила от спалнята си?
— Не!
— Е, щом не е Марси, значи ти си този, който се въздържа. Защо, Чейс!
Чейс се опита да се изправи. Лъки го блъсна обратно на стола му. Двамата братя се втренчиха един в друг. Най-накрая Чейс с безразличие сви рамене.
— Е, добре, защо пък да не ти кажа. Вероятно рано или късно сам ще го разбереш. Случайно. Също както стана с мен.
— Какво да разбера?
Чейс му разказа за обаждането на бояджията.
— В началото всичко ми изглеждаше безсмислено, но изведнъж проумях, че той говори не за настоящата, а за бившата госпожа Тайлър. Той говореше за Таня. Къщата, в която живеем сега, е тази, която Таня беше харесала навремето, тази, която трябваше да отида да видя в деня, в който тя умря, тази, която впоследствие те накарах да купиш. Марси ти е казала, че е намерила купувач за нея. Всъщност, тя е била този купувач.
Чейс стана от стола си и този път Лъки не направи опит да го спре. Беше изцяло погълнат от тази поразителна новина. Той тихо изруга.
— Изобщо не знаех за това.
— Нито пък аз.
— Тя ми каза, че сама ще се справи с прехвърлянето и с всички останали формалности. Изобщо не би ми минало през ума, че…
— Шокиран си, нали? Можеш да си представиш как се почувствах аз, когато го разбрах.
— Не мога да повярвам, че те е обичала толкова много. През цялото това време…
Чейс сграбчи Лъки за рамената и го обърна към себе си.
— Какво каза? За какво говориш? Каква любов? Тя ме измами! Изигра ми най-гадния, най-подлия номер…
— Човече, ти да не си малоумен! — Лъки скочи на крака и силно се разкрещя. — Толкова си глупав, че не мога да повярвам, че си ми брат. Сигурно са те сменили с истинския ми брат още в родилния дом.
— Не можеш ли да говориш по-ясно? — изръмжа Чейс.
Лъки грубо го блъсна с палец в гърдите.
— Толкова си ядосан на Марси, че не виждаш причините, които са я подтикнали да постъпи така.
След това проницателно се вгледа в сивите очи на Чейс, които бяха по-мрачни и от облаците, които се носеха по обгърнатото в мрак небе.
— А може и да можеш. И вероятно точно това те тормози толкова. Притесненията ти не са свързани само с къщата. Ти просто не можеш да приемеш, че са те обичали толкова много. И то два пъти.
Постави ръцете си върху рамената на Чейс.
— Кое е най-лошото нещо, което може да ти се случи, Чейс? Най-лошото възможно нещо?
Последвалата тишина бе нарушена от острото иззвъняване на телефона. Чейс, благодарен на тая възможност да прекъснат разговора, грабна слушалката и изръмжа едно ало.
— Чейс, Лъки там ли е?
Лъки видя как изражението на брат му се промени, докато му подаваше слушалката.
— Девън е. Изглежда притеснена. — Лъки стисна слушалката.
— Девън? Да не би…
— Да. Водата ми току-що изтече. Обадих се на лекаря. Той каза веднага да тръгна за болницата. Болките ми вече са доста силни.
— Боже! — Той потърка лицето си с ръка. Намираше се на цели пет мили от къщи. — Добре, добре. Всичко ще бъде наред. Ще се видим в болницата. Побързай. Но кажи на мама да кара внимателно. Навън вали и пътищата…
— Тя не е тук…
— Какво!
— Тя излезе.
— Излезе? Къде? Кога?
— Преди малко. Мисля, че отиде да занесе храна на някакъв болен приятел. Тръгна с буркан домашна супа и орехов пай. Или може би беше ябълков. Не знам.
— Девън, кого го е грижа за тоя глупав пай! — изрева той. — Седни веднага. Не, легни. Точно така, легни си. Спокойно! Веднага идвам.
— Аз съм спокойна. И съм напълно в състояние да отида сама до болницата.
Всяко едно кръвоносно съдче сякаш експлодира в главата на Лъки.
— Не започвай пак с тия феминистки глупости, Девън!
— Престани да ми крещиш! Тръгвам веднага, щом си обръсна краката.
— Да си обръснеш краката! Ако само се опиташ да се качиш в колата, ще те убия. Говоря сериозно, Девън. Тръгвам веднага. След пет минути съм при теб. И легни, за Бога!..
Той затвори телефона, преди тя да успее да му отговори и се втурна към вратата. Чейс хукна след него. Веднага бе оценил ситуацията, макар че бе чул само едната половина от разговора.
— Можем да се обадим за линейка. Ще отидат да я вземат.
— Аз ще стигна по-бързо.
— Точно от това се страхувам.
Чейс скочи в Мустанга, докато Лъки се наместваше зад волана. Двамата бързо се понесоха в дъжда.