— Разбирам.
— Казаха ли вече какво му е?
— Има няколко счупени ребра, но ще се оправи.
— О, това е страхотно. — После вдигна поглед към Марси. — А ти коя си?
— Аз съм неговата… неговата… съпруга.
Марси не бе съвсем сигурна кое я бе подтикнало да излъже толкова нагло и безсрамно. Може би убеждението, че така най-бързо и лесно ще разкара тази жена. Беше сигурно, че ако не бяха мъката и алкохолът, Чейс никога не би се обвързал с подобна уличница, фактът, че е женен изобщо не сломи сърцето на момичето, но успя да я ядоса.
Тя подпря юмруци на кръста си.
— Кучият му син! Виж, той никога не ми е казвал, че е женен, разбра ли? Излизахме заедно просто ей така, за удоволствие. Нищо сериозно. Голям симпатяга е, макар че е постоянно мрачен и навъсен. Когато го видях за пръв път, реших, че е истински мухльо. Искам да кажа, че бе много досаден — изобщо не говореше, не се усмихваше. Но после си казах: И какво от това, по дяволите? Не е най-забавният човек на света, но поне е красив.
— Кълна се в Бога, спали сме заедно само три пъти и то си беше чист секс. Никакви изпълнения и странни прищевки. Искам да кажа, че използвахме само мисионерската поза и нищо друго.
— А и между нас да си остане — добави тя снишавайки гласа си — не беше и кой знае какъв секс. Чейс беше пиян и трите пъти. Както сигурно знаеш, той е изключително мъжествен, но…
Марси усети, че устата й пресъхва. Извика на помощ, цялото си самообладание и погледна момичето със спокойствие, каквото изобщо не изпитваше.
— Мисля, че е по-добре да си вървиш. Чейс се нуждае от почивка.
— Разбира се — любезно се съгласи момичето и отново наметна палтото си.
— Моля те, предай на приятелите му, че ще се оправи, въпреки че сигурно няма повече да участва в родеото. Поне за известно време.
— Това ми напомня — момичето я погледна, — че Пийт ми поръча да му съобщя, че утре тръгва за Калгари. Той е от там, нали разбираш? Чух, че било някъде в Канада. Представяш ли си, досега винаги съм мислила, че Калгари има някаква връзка с Библията. — Тя сви рамене и гърдите й почти изхвръкнаха от дълбокото деколте на пуловера. — Както и да е, но Пийт иска да знае какво да прави с вещите на Чейс.
Марси поклати глава, опитвайки се да проумее безсмисления брътвеж на момичето.
— Предполагам, че бихте могли да ги изпратите у дома му.
— Добре. Кажи ми адреса. Ще го дам на Пийт.
— Аз не съм… — Марси млъкна, преди да се е оплела в още една лъжа. — Всъщност, мисля, че ще е по-добре Пийт да остави нещата му при организаторите на родеото. Аз ще ги прибера утре.
— Добре. Ще му кажа. Ами, довиждане. О, забравих! — Тя бръкна в чантата си. — Това са ключовете на Чейс. Пикапът му е все още паркиран пред стадиона за родео. — И тя подхвърли ключовете на Марси.
— Благодаря — Марси успя да ги хване, преди да паднат върху бинтованото тяло на Чейс.
— Наистина много съжалявам. Заради мъжа ти, нали разбираш? Той изобщо не ми каза, че е женен. Мъже! Всичките до един са еднакви! Копелета!
Марси не можеше да повярва, че разговорът с тази жена действително се е състоял и в продължение на няколко минути остана загледана във вратата, която момичето бе затворило след себе си. Дотам ли бе стигнал Чейс? Толкова ли самотен и отчаян се бе чувствал след смъртта на Таня, че се бе принизил до нивото на тази уличница? Да не би да се опитваше да се накаже за смъртта на жена си, като с всеки изминал ден потъва все по-ниско и по-ниско и общува само с измета на обществото?
Марси се приближи до тясното гардеробче и постави връзката ключове до кожените ръкавици, които бяха на ръцете му, когато бикът го хвърли от гърба си. Изпотъпканата му шапка също бе там. До вратата на гардероба забеляза чифт протрити каубойски ботуши.
Дрехите му висяха на няколкото закачалки в шкафа — състезателният му номер все още беше забоден върху мръсната светлосиня риза. Избелелите му дънки и цветната носна кърпа, която бе завързал около врата си, бяха потънали в прах. Тя докосна кожените ботуши и си спомни как се подмятаха краката му, докато той подскачаше насам-натам върху гърба на животното.
Потръпна само като си помисли за родеото. Бързо затвори вратата на гардероба, сякаш се опитваше да избяга от спомена за Чейс, проснат на земята.
Върна се до леглото и го видя неуверено да опипва с ръка превръзката около гръдния си кош. Уплашена, че може да се нарани, тя хвана ръката му, придърпа я надолу към бедрото му и здраво я стисна в своята.
Той отвори очи. Напълно объркан и дезориентиран, Чейс примигна няколко пъти, опитвайки се да разбере как се е озовал тук.
След това сякаш я позна. Тя леко притисна пръстите на ръката му. Той се опита да каже нещо, но успя да изгради една-единствена, почти неразбираема дума. Марси все пак успя да долови прякора, с който Чейс я наричаше. Точно преди отново да изпадне в безсъзнание, той бе прошепнал: