Притеснявам се единствено за репутацията ти, Лори. Не искам доброто ти име да бъде окаляно, това е всичко.
— Съмнявам се, че Джес и аз сме обект на някакви клюки.
— О, така ли? Всички вече знаят, че се срещаш с него.
— Какво лошо има в това?
— Какво лошо има в това? — повтори Пат и внезапно се закова на мястото си в празния болничен коридор. Хвана лицето й и я обърна към себе си. — Какво лошо има в това? Добре, ще ти кажа. — Вдигна ръката си с изпънат напред палец и го насочи към лицето й. Отвори уста, но не произнесе нито звук.
Лори го погледна въпросително.
— Е? Чакам.
Той придърпа лицето й под широката периферия на шапката си, от която се стичаха дъждовни капки, и я целуна.
Когато най-накрая отдели устни от нейните, тя го прегърна през кръста и прошепна:
— Беше ти необходимо твърде дълго време, Пат!
Той простена тихо и измъчено и жадно я зацелува отново.
Чейс връхлетя забързан през една летяща врата в другия край на коридора и се закова на мястото си. Пат подскочи, сякаш някой току-що го бе прострелял и пусна Лори, която се бе изчервила до корените на косата си и изглеждаше невероятно млада и по-красива от всякога, а той я познаваше вече няколко десетилетия.
Чейс изглеждаше така, сякаш се бе блъснал в невидима стъклена преграда и все още не можеше да се съвземе от преживения шок.
— Ами… казаха ми… че са видели колата ти да спира отпред и че сигурно ще минете през служебния вход.
Пат стоеше объркан и смутен на мястото си, без да промълви нито дума. Лори, обаче, веднага се справи с неловката ситуация.
— Как е Девън?
— Справя се чудесно. Но мисля, че трябва да побързаш, ако не искаш да изпуснеш най-важния момент.
— Момиче е! — Лъки, засмян до ушите, изхвърча от родилната зала. Изглеждаше невероятно млад и преизпълнен с щастие. Облечен бе в дълга хирургическа престилка, а на главата му имаше зелена шапка, която изцяло скриваше косата му.
— Ей, мамо, значи все пак успя да пристигнеш навреме!
— Благодарение на Пат. — Чейс ги погледна и дяволито се усмихна.
— Господи, тя е страхотна! Невероятна! — изкрещя Лъки и заби юмрук в дланта си.
— Как е Девън? — загрижено попита Лори.
— Справи се като герой. Предложих й веднага да се заловим със следващото, а тя ме цапардоса с юмрук в носа.
— Колко тежи бебето?
— Сега тъкмо я мерят и теглят. Вече е точно на две минути и половина. Лекарят ми позволи сам да прережа пъпната връв. Едно сладко, ревящо същество с червено личице. А после я подадох на Девън. И като последен глупак се разревах. Исусе, беше велик момент!
— Момиче — разочаровано изрече Чейс. След това силно се разсмя. — Момиче! Това пък ако не е върховна справедливост! Момиче! Господ има страхотно чувство за хумор.
Пат, подел шегата, също весело се разсмя. Лори объркана ги изгледа. Лъки изведнъж стана моравочервен.
— Най-големият женкар в Източен Тексас сега има дъщеря! — Чейс продължаваше да се смее и да пляска с ръце. — О, това е страхотно!
— Никак не е смешно — изръмжа Лъки.
— И аз мисля така. — Лори намръщено ги изгледа.
— Напротив — извика Чейс. Отметнал глава назад, той силно изсвири. — Почакай само Сейдж да разбере за това. Ще ти разкаже играта!
— Сейдж! О, Боже! — Лори започна да рови в чантата си за монети. — Тя ме накара да й обещая, че ще й се обадя веднага, щом се роди бебето. Пат, имаш ли някакви монети от двадесет и пет цента?
— И аз трябва отново да се опитам да се свържа с Марси — каза Чейс.
— Ще ви помоля да ме извините — намеси се и Лъки, но аз се връщам вътре при жена си. Стойте наблизо. Ще изнесат бебето Тайлър само след няколко минути.
— Няма ли име?
— Не още.
— Ще бъдем тук. — Лори целуна по-малкия си син по бузата и силно го прегърна. — Толкова се радвам за теб, Лъки!
— Радвай се за Девън. Тя свърши цялата работа.
Той изчезна зад вратата на родилната зала. Другите трима се приближиха към редицата телефонни автомати.
— Къде е Марси все пак? — обърна се Лори към Чейс.
— Опитах се да й се обадя веднага щом пристигнахме. Секретарката й тъкмо се канеше да си тръгва. Каза ми, че Марси е с клиенти. Показва им някаква къща, но щяла да се върне в офиса преди да тръгне за дома. Обеща да й остави бележка. Може би все пак са се разминали по някакъв начин. Ще се обадя на Марси вкъщи. Зная, че ще иска да е тук с нас.
— Като стана дума за нея… — Пат измъкна от джоба на ризата си една компютърна разпечатка. — Тази сутрин получих от Далас този списък на телефонни маниаци. Изготвен е много прецизно — включва имена на заподозрени от целия щат, дори и такива, които никога не са били официално обвинени.