— Това означава, че не за пръв път тормозиш някоя жена по телефона. Щом си запознат с методите и похватите на полицията.
— О, да. Много съм добър в това отношение. Аз съм експерт. Най-добрият.
Тя си наложи да се изсмее.
— Неприятно ми е, че трябва да обезсърча и да разруша така високото ти самочувствие — каза тя, като се надяваше да постигне точно това, — но искам да ти кажа, че не си никак оригинален. Всъщност, получавала съм много… много по-интересни обаждания от твоите.
— Млъкни! — Гласът му изведнъж стана рязък и силен и това силно я разтревожи. Лицето му се наля с кръв, очите му се присвиха и в тях заблестя злобен, зловещ поглед.
— Съблечи си блузата!
— Не! — Помисли си, че ако се държи с него грубо и безцеремонно може да се уплаши и да си тръгне.
Той направи три заплашителни крачки към нея.
— Съблечи си блузата!
Празният гардероб беше зад нея. Дали не би могла да влезе вътре, да затвори вратата, да се заключи и да чака някой да открие отсъствието й и да тръгне да я търси? Започна да търси с ръка бравата зад гърба си.
— Не си прави труда. Тази врата не се заключва — заяви той и се изкиска високо с познатия й злобен, нагъл начин. Винаги, когато го чуеше да се хили така по телефона, тя цялата настръхваше. И този път изпита същото отвращение и ужас.
Беше прав. Вратата на гардероба не се заключваше. Марси бързо погледна към прозореца. Беше здраво затворен. Никога не би могла да го отвори. Но дори и да успееше да се пребори с прозореца, той щеше да я хване преди да се е измъкнала през него.
Единственият възможен път за бягство минаваше през вратата на стаята. Само че той стоеше точно пред нея. Ще трябва да го примами да прекоси стаята, да се приближи към нея и да се отдръпне от вратата.
Като се опита да преодолее отвращението и да преглътне гордостта си, тя бавно вдигна ръка към най-горното копче на блузата си. Защо не си беше сложила някакъв костюм днес, ами бе тръгнала само с пола и блуза? Ако имаше сако на гърба си, щеше да успее да спечели още малко време.
— Побързай! — нареди й той. — Съблечи я! Искам да видя кожата ти. Искам да видя гърдите ти.
Марси бавно разкопча всички копчета.
— Съпругът ми ще те разкъса на парчета…
— Но не и преди да съм видял зърната на гърдите ти. Не и преди да съм ги докоснал. Побързай!
— Той няма да те остави да се измъкнеш безнаказано. Ще те намери, където и да си.
— Ти няма да му кажеш. Ще бъдеш прекалено засрамена, за да му разкажеш за случилото се.
— Не бих разчитала на това, ако бях на твое място.
— Съблечи си блузата! — изкрещя той с разтреперан от раздразнение глас.
Марси измъкна блузата от полата си и я смъкна от раменете си. Докато измъкваше ръце от ръкавите, той въздъхна дълбоко и цялото му тяло потрепери, сякаш разтърсено от оргазъм. Марси изпита физическо отвращение при вида му, но не спираше да си повтаря, че не бива да се поддава на погнусата. Трябваше да запази самообладание, трябваше да се измъкне от тази стая.
Въпреки обхваналия я ужас, Марси изпита истинско облекчение, когато Харисън направи няколко несигурни крачки към нея.
— А сега сутиена. Побързай! — С едната си ръка притискаше възбудения си пенис, а другата бе протегнал към нея. — Толкова си светла. Знаех си, че кожата ти ще бъде бяла. Прекрасна. Мека — Погледна към гърдите й. Тя потръпна и отскочи назад. Той пристъпи още една крачка. Марси чуваше учестеното му дишане, усещаше влажния му и горещ дъх върху кожата си.
— Започни да се галиш! — Той бе така задъхан, че едва произнасяше думите.
— Не!
— Направи го!
— Не!
— Казах да го направиш!
— Щом искаш да получа някакви ласки, направи го ти. — Сините й очи го погледнаха с надменно предизвикателство. — Или не си достатъчно смел и мъжествен, за да го направиш?
Както се бе надявала, той се хвърли към нея, протегнал двете си ръце, за да хване гърдите й. Тя хвърли блузата си в лицето му, отблъсна го с все сила и бързо се провря под ръката му. Марси грабна празната кофа от пода и я хвърли към полилея на тавана, а после се спусна към вратата, като се опитваше да се предпази от посипалите се отгоре й стъкла.
Стаята потъна в мрак и тя се опита да намери бравата на вратата. Познаваше разположението на къщата по-добре от него и възцарилата се непрогледна тъмнина й осигуряваше значително предимство. Знаеше как да намери пътя към входната врата. Но най-напред трябваше да излезе от стаята. Намери бравата и пръстите й изведнъж омекнаха. Не можеше да я отключи!