Харисън се приближи зад гърба й и я сграбчи за косата. Главата й рязко отскочи назад. Тя изпищя. Той стисна ръката й и я издърпа от хлъзгавата брава. Започнаха да се удрят един друг, като всеки се опитваше да се вкопчи отново в дръжката на вратата.
Марси чу, че из стаята се носи уплашен хленч и в един момент осъзна, че тя е тази, която плаче от страх. Бе решила, че той не представлява истинска заплаха за безопасността й, но очевидно бе сбъркала в преценката си. Дишането му беше възбудено и накъсано като на луд. Беше по-силен, отколкото можеше да се предположи. Дали лудостта не му придаваше допълнителна сила и издръжливост?
Тя поднови опитите си да му се изплъзне, но той стискаше ръката й толкова силно, че очите й се насълзиха.
— Пусни ме — изпищя Марси.
Той я издърпа от вратата и я забута към средата на стаята. Марси се олюля под натиска му и се запрепъва в тъмнината през разхвърляните й дрехи и изпотрошените стъкла, блъсна се в чувала с гипс и падна върху дървеното скеле. Той я хвана през кръста и я преметна през него. Скелето се срути заедно с нея и разля кофата с боята.
Марси примигна няколко пъти, опитвайки се да прогони обхваналата я слабост и да запази съзнание. С големи усилия успя да се подпре на ръцете си и застана на колене. Харисън, надвесил се над нея, притискаше врата й с ръка и не й позволяваше да се изправи.
— Кучка! Кучка! — Гласът му стържеше от ярост. — Сега ще ти покажа, че съм истински мъж.
— Милтън?
Пат отговори.
— Да. Казвай.
— Тук е Милтън 5. Току-що забелязах червена кола, с все още неустановен регистрационен номер и модел да се движи с голяма скорост на запад по улица Сикалюр.
— Настигнете го и го спрете.
— Не е възможно, Милтън 7. Той кара като луд.
— Тогава го следвайте. Аз съм на три минути път от вас. Дръжте го под око и ме уведомявайте за всяка смяна на посоката.
— Разбрано.
— Към всички коли! Веднага се насочете към споменатата част на града.
Всички потвърдиха заповедта и Пат остави радиопредавателя като се концентрира изцяло върху шофирането по тъмните, хлъзгави от дъжда улици.
Чейс взе завоя с почти петдесет мили в час. Най-накрая бе излязъл на улица Сасафрас. Кой номер? Наведе се над волана и се взря в тъмнината, като не спираше да проклина поройния дъжд, който не му позволяваше да види нещо по-далеч от бронята на колата си.
Мина точно край колата на Марси и едва тогава я забеляза. Натисна спирачките, колата поднесе, завъртя се и спря, а Чейс мигновено отвори вратата. Веднага забеляза табелата „Продава се“, както и името на агенцията й. Втурна се през двора под студения, проливен дъжд, прескочи табелата и влетя през входната врата.
Поспря се в антрето и кръвта замръзна във вените му, като чу отчаяните й вопли. Но слава Богу, поне беше жива. Втурна се през непознатите стаи и антрета и движенията му приличаха на устрема на футболен нападател, който си пробива път през цяла тълпа противникови защитници. Щураше се насам-натам, тичаше напред, връщаше се назад, докато най-сетне стигна до затворената и заключена врата на спалнята.
Опита се да я отвори, а после силно изрита бравата с тока на ботуша си. От антрето зад него проникваше светлина и той с тревога видя една сянка, която падаше върху пода на стаята. Едва след няколко секунди осъзна, че това е собствената му сянка.
Влетя в стаята. Харисън, все още приведен над Марси, рязко обърна глава и изгледа Чейс с такъв животински страх, че на Чейс му се стори, че може да го усети и помирише.
— Ще те убия, Харисън!
Наведе се, сграбчи мъжа за яката и го разтърси подобно на куче, стиснало в устата си умрял плъх. Харисън изпищя. Чейс, обезумял от ярост и неконтролируем бяс, силно го блъсна в стената. Харисън започна да се смъква надолу, но се блъсна в силния юмрук на Чейс, който сякаш раздра вътрешностите му и го прикова за стената. Приближил лице до неговото, оголил зъби от безсилен гняв, Чейс се взря в мъчителя на жена си.
— Чейс, пусни го! — С насочен напред пистолет, Пат Буш връхлетя през разцепената на трески врата. — Чейс! — Трябваше да повтори името му три пъти, преди думите му да проникнат до замъгленото от ярост съзнание на Чейс.
После бавно отпусна юмрука си. Харисън изпусна жалостив звук, като от стар, пробит акордеон и се строполи на пода. Един от заместниците на Пат се зае с него, а Чейс загрижено се наведе над Марси. Тя лежеше на една страна, свила колене към гърдите си в опитите си да се предпази.
— Добре ли е? — Пат приклекна до него.
— Така ми се струва. Само е уплашена.
— Порязана ли е? Цялата стая е покрита със стъкла. Очевидно е счупила една от лампите.