Чейс се усмихна и отмахна от челото й няколко кичура от червеникаво-златистата й коса.
— Такова си е моето момиче. Много умно. Безкрайно изобретателно.
— Чейс?
Той наведе глава и приближи лицето си към нейното. Изглеждаше много красива, въпреки че бе пребледняла, разрошена и мръсна.
— Хмм?
— Закарай ме в болницата?
— В болницата?
— Кървя.
Очите му огледаха лицето, гърдите, стомаха й, но никъде не видя следа от кръв.
— Вероятно е порязала ръцете и коленете си на стъклата — каза Пат.
— Не, не е това. Откарайте ме в болницата веднага. — Говореше все по-уплашено и напрегнато. — Побързайте, моля ви.
— Марси, зная, че си уплашена. Преживяла си…
— Чейс, имам вагинално кървене. — Пълните й със сълзи очи се заковаха върху лицето му. Леко прехапа долната си устна. — Бременна съм.
Все още валеше. Чейс се вгледа през прозореца в тъмната, безнадеждно мрачна нощ. Видя отраженията на брат си и Пат Буш, които се приближаваха към него, но не се обърна към тях, дори и когато най-накрая Пат произнесе името му.
— Тъкмо се връщам от съда — каза шерифът. — Помислих си, че би искал да знаеш, че Харисън е вече в затвора. Още утре сутринта ще му предявим обвинението.
— За нападение?
— За убийство.
Стомахът на Чейс се сви на топка. Това ли беше техният начин да му кажат, че Марси е мъртва? Бавно се обърна и ги изгледа.
— Какво? — Гласът му бе дрезгав и несигурен.
— Изпратих няколко човека в къщата му. Намерили са жена му. Мъртва е от няколко часа. Удушил я е с голи ръце. Така поне смятаме — добави Пат, припомнил си изведнъж задълженията си на честен и безпристрастен поддръжник на закона.
Чейс прокара ръка по измъченото си и съсипано от страхове и умора лице.
— Мили Боже!
— Марси е имала всички основания да се бои от него — каза Пат. — Дори и по телефона е усетила, че той е по-различен от типичните телефонни терористи. Чувствам се ужасно, задето се усъмних в думите й.
Чейс бе прекалено зашеметен, за да каже каквото и да било. Лъки стисна рамото на по-възрастния от тях мъж.
— Не се притеснявай сега за това, Пат. Нямаше как да знаеш, че той възнамерява да осъществи заплахите си. Важното е, че тази вечер, когато Марси имаше нужда от теб, ти беше на поста си. — Погледна през рамо към чакалнята в другия край на коридора. — Мисля, че в този момент мама и Сейдж имат нужда от моралната ти подкрепа. И ти от тяхната.
— Разбира се. Чейс, ако ти трябвам за нещо… за каквото и да е… просто ме извикай.
Чейс кимна. Пат се отдалечи и остави братята сами.
За момент никой от двамата не проговори. Чейс не можеше да измисли нищо. Чувстваше се изпразнен и кух. Думите сякаш се бяха изпарили от съзнанието му.
Лъки пръв наруши тишината.
— Сейдж успя да пристигне благополучно.
— Да, очевидно. Радвам се, че е тук.
— Тя дойде с намерението да празнува. Трябваше да й съобщим за Марси и тя веднага се разплака. Би искала да поговори с теб, когато си готов за това. Сейдж смята, че в този момент е по-добре да те оставим сам. Така ли е?
— Не ми се говори много.
— Разбира се.
Лъки се обърна, но бе изминал само няколко крачки, когато Чейс го настигна и го хвана за ръката.
— Съжалявам, че помрачихме радостта от раждането на дъщеря ти.
— Ти нямаш никаква вина за това развитие на нещата. Оня престъпник е в затвора! Той е виновен за всичко.
Чейс сви ръцете си в юмруци.
— Той можеше да я убие, Лъки.
— Но не го направи.
— Ако не бях стигнал навреме…
— Но стигна. Всички вече са в безопасност.
Не споменаха нищо за бебето, което носеше Марси. Яростната лудост на Ралф Харисън може би щеше да вземе още една жертва. Първото дете на Лъки вече бе родено. Второто дете на Чейс можеше да умре в същия този ден. Никой от двамата не можеше да понесе подобна мисъл.
— Както и да е. — Гласът му бе разстроен. — Страшно ми е неприятно, че това трябваше да се случи точно днес.
— Забрави за това. И без друго си имаш достатъчно тревоги и притеснения.
Тези тревоги почти го бяха докарали до лудост. За да се поразсее малко, той попита:
— Как се чувства Девън?
— А ти как мислиш? Като всяка жена, която току-що е родила първото си дете. Казах й, че зная какво изпитва, а тя едва не скочи от леглото, за да ме удари. — Разсмя се леко въпреки мрачното настроение.
Чейс също се опита да се усмихне.
— Ами бебето? — Гласът му отново подрезгавя. — Как е тя?
— Чудесно, макар че се роди няколко седмици по-рано. Детският лекар я прегледа основно. Иска да я наблюдава отблизо през следващите няколко дни, но каза, че рефлексите й са нормални, а дробовете и всичките й вътрешни органи са напълно развити. — Той широко се усмихна. — Реве много силно.