— Пате?
Когато на следващата сутрин Марси отново влезе в болничната стая, завари Чейс яростно да крещи на сестрата. Спря да ругае само за миг, колкото да огледа Марси и отново поднови нападките си.
Ще се почувстваш много по-добре, след като те изкъпя и избръсна — ласкаво го увещаваше сестрата.
— Махни си ръцете от мен! Остави одеялото там, където си е! Казах ти, че не искам да ме къпеш. А когато се почувствам достатъчно добре, ще се обръсна сам. Сега за последен път ти казвам да се разкараш оттук, за да мога да се облека.
— Да се облечете? Господин Тайлър, не можете да си тръгнете днес.
— Така ли? Е, само гледай тогава.
Време беше да се намеси. Марси се обърна към сестрата.
— Може би ако изпие чаша кафе, господин Тайлър ще се почувства по-добре и тогава вече ще е готов да се избръсне.
Сестрата с облекчение посрещна тънкия намек да си излезе и да ги остави сами. Завъртя се на гумените си подметки и като шумолеше с униформата си, бързо си тръгна. Марси остана сама с Чейс. Лицето му бе мрачно като буреносен облак, а синината и наболата му брада само подсилваха свирепия му вид.
— Помислих си, че съм те сънувал — отбеляза той.
— Не. Както виждаш, наистина съм тук. От кръв и плът.
— Но какво, по дяволите, правиш тук?
Тя му наля чаша кафе, постави я на подвижния болничен поднос и го побутна към него. Съвсем вярно бе отгатнала, че той го предпочита без мляко и захар.
Чейс разсеяно взе чашката и отпи.
— Е?
— Ами, съвсем случайно снощи присъствах на родеото и видях танца ти с оня бик.
— Какво изобщо си правила във форт Уърт?
— Клиенти. Едно семейство от североизточната част на страната иска да се премести по тия места. Ще живеят във форт Уърт, но искат да си купят и малко уединено местенце за уикендите. Вчера пристигнах от Милтън Пойнт, за да ги разведа наоколо. Снощи ги заведох на вечеря в мексикански ресторант, а след това реших да им покажа родеото. Просто за развлечение. Преживяха обаче, много повече вълнения, отколкото бяха очаквали.
— По едно на минута — изръмжа той и примигна от болка, докато се опитваше да се намести по-удобно на възглавниците, подпъхнати под гърба му.
— Още ли те боли?
— Не. Чувствам се страхотно. — Пребледнялото му лице и болезнено свитите устни изразяваха точно обратното, но тя не се и опита да спори с него. — Разбрах какво си правила на родеото, но това все още не обяснява какво търсиш тук, в болницата.
— Познаваме се от много години, Чейс. Нямаше никой друг наблизо, който да се погрижи за теб. Близките ти никога не биха ми простили, ако не бях дошла с теб в болницата. А и аз самата никога не бих си простила.
Той остави празната си чаша върху подноса.
— Снощи ти ли ме държеше за ръката? — Тя кимна, а Чейс погледна някъде встрани от нея. — Аз си помислих… помислих си… — въздъхна дълбоко и отново се намръщи от болка. — Налудничави мисли!
— Помислил си, че е Таня?
При споменаването на името й очите му бързо се върнаха върху Марси. Тя изпита истинско облекчение. Нямаше повече да изпада в ужас всеки път, когато й се наложеше да спомене името на бившата му съпруга. Бе успяла да го каже пред него. Точно както при скачането от трамплин — първият опит бе най-страшен. След това ставаше все по-лесно.
Но когато видя мъката в очите му и разкривеното му от страдание лице, Марси се запита дали и Чейс някога ще успее да преодолее болката от трагичната смърт на Таня.
— Искаш ли още малко кафе?
— Не. Това, което наистина искам — той наблягаше на всяка дума, — е едно силно питие.
Макар да нямаше никакъв повод за смях, Марси се опита да се престори, че е приела казаното на шега.
— В осем часа сутринта?
— И по-рано съм започвал — смотолеви той. — Ще ме закараш ли някъде да си купя една бутилчица?
— В никакъв случай.
— Тогава ще трябва да извикам някой друг.
Въпреки силната болка, която раздираше тялото му, той се пресегна към телефона върху нощното шкафче.
— Ако смяташ да се обаждаш на клоуна Пийт, по-добре се откажи. Той тръгна за Калгари днес.
Чейс отпусна ръце и я погледна.
— Откъде знаеш?
— Една твоя приятелка ми каза. Снощи дойде тук да те види, след като не си се появил на срещата ви след родеото. Имаше страхотна коса. И огромен бюст. Но не разбрах как се казва.
— Няма нищо. И аз не знам — призна си той. Марси поклати мълчаливо глава. Чейс се взря за момент в спокойното й лице. — Нима ще мина без конско?