Близките на Чейс го наобиколиха. Лори неутешимо плачеше. Сейдж неловко подсмърчаше до нея. Пат нервно попиваше с носната си кърпичка избилата по челото му пот и безмилостно дъвчеше поредната кибритена клечка.
Лъки шумно побутна Чейс по гърба.
— Нали ти казах? А? Кога най-после ще започнеш да ми вярваш?
Чейс се опита да отговори по възможно най-добрия начин на изтръгналите се от душите им облекчени въздишки и радостни възклицания, но очите му останаха приковани върху вратата на болничната стая. Веднага щом сестрата излезе оттам, той се извини и влетя в стаята.
Единствената светлина в стаята идваше от нощната лампа зад леглото и блестеше в косата на Марси, превръщайки я в единственото ярко петно в затъмнената стая. То го привличаше като магнит. Той бързо прекоси стаята и застана до леглото.
— Нещата се повтарят отново — каза тя. — Спомням си един друг път, когато дойде да ме видиш в болницата.
— Сега изглеждаш по-добре.
— Не много.
— Много.
— Благодаря.
Тя отклони поглед и примигна няколко пъти, но напразно. Две големи сълзи се изплъзнаха изпод клепачите й и се търкулнаха надолу по бузите й.
— Боли ли те, Марси — попита Чейс и се наведе към нея. — Онова копеле нарани ли те по някакъв начин?
— Не. — Тя шумно преглътна. — Ти дойде точно навреме.
— Той вече е зад решетките. — Реши, че е по-добре да не споменава за убийството на Гладис Харисън. — Недей да плачеш заради него.
— Аз не плача заради него. — Долната й устна започна да трепети. Тя я прехапа със зъби, опитвайки се да спре треперенето.
След няколко секунди каза:
— Зная, че не искаш да имаш друго бебе, Чейс. Нямах намерение да те мамя. Кълна се. Вярно е, че постъпих нечестно, като не ти казах за къщата, но не съм те лъгала за противозачатъчните. Започнах да вземам хапчетата веднага щом решихме да се оженим, но предполагам, че не са подействали толкова бързо. Забременяла съм през първата ни брачна нощ. Бях ги вземала само няколко дни.
— Но аз използвах презерватив.
— Трябва да е бил скъсан.
— О!
— Случва се понякога. Или поне така са ми казвали.
— Да, и аз съм чувал за подобни случаи.
— Случвало ли ти се е и преди?
— Не.
— Мислиш ли, че те лъжа?
— Не. Аз… ами аз бях доста възбуден през онази нощ, както знаеш…
Тя отново го погледна.
— Трябва да се е случило тогава.
— Хм.
— Съжалявам, Чейс. — Устната й отново се разтрепери.
— Вината не е твоя.
— Не, аз говоря за бебето. Затова, че те карам да се чувстваш като хванат в капан. Зная какво си мислиш. Първо те принудих да се ожениш за мен заради парите, а сега те обвързвам с бебе, което никога не си искал. — Тя облиза сълзите, насъбрали се в ъгълчетата на устата й.
— Трябваше да ми кажеш, че си бременна, Марси.
— Не можех.
— Никога не ти е липсвал кураж да ми кажеш каквото и да било.
— Никога преди не съм се чувствала толкова уязвима. Открих, че съм бременна, докато ти беше в Хюстън. Затова нямах апетит и отслабнах толкова много. Затова не пожелах да изпия хапчето, което ми предложи. Тогава вече знаех и трябваше да ти кажа, но ти беше толкова ядосан заради къщата. А след това започна и тая бъркотия с Харисън. — Тя сграбчи ръба на чаршафа, с който бе покрита. — Искам да знаеш, че не мисля да те обвързвам с това дете. Свободен си да си идеш, Чейс. Няма да те спирам и няма да ти напомням споразумението ни, ако ти решиш да се разведем.
— Да не би да се опитваш да се отървеш от мен?
— Не, разбира се.
— Тогава замълчи за малко. Искам да ти кажа колко много те обичам. — Той се усмихна, като видя недоверчивото й изражение, после доближи лице до нейното и пое с устни сълзите, които се търкаляха по бузите й. — Обичам те, Марси. Кълна се в Бога, наистина те обичам! Бог ме ощастливи с този благословен брак.
— Мислех, че вече не вярваш в Бог.
— Винаги съм вярвал в него. Само му бях много сърдит.
— Чейс? — Тя леко въздъхна. — Наистина ли ме обичаш?
— От дъното на душата си.
Тя погали с пръсти лицето, косата, устните му.
— А аз те обичам откакто се помня. Още от дете.
— Зная — тихо каза той. — Но го осъзнах едва сега. Не съм толкова умен, колкото теб. Трябва ми време, за да схвана някои неща. Например, все още не разбирам защо не си ми казала за бебето. Можех да ти помогна да преживееш по-лесно този кошмар.
— Можеше ли?
— А не можех ли?
— Спомняш ли си оная вечер, в която те оставих в апартамента ти, а после се върнах и те заварих да ядеш чили? Тогава започнахме спор и аз ти казах, че се самоунищожаваш, че скръбта и болката ти са жестоки и разрушителни. И тогава ти ми каза: Когато изгубиш човека, когото обичаш, когато загубиш детето си, тогава ела да ми четеш морал! Едва когато разбрах, че мога да те изгубя, чак тогава осъзнах колко демобилизиращо действа душевната болка, как човек губи контрол над себе си, над чувствата си, над разума си. Просто не можех да се преборя с обхваналата ме агония, Чейс. Също като теб тогава. Едва сега мога да разбера как си се чувствал след смъртта на Таня. Това е нещо като самозащита, нали? Затваряме се в себе си, изолираме се от околните, защото смятаме, че никой не го е грижа за нас, че никой не може да ни помогне.