Чейс рязко вдигна глава.
— Искаш да кажеш, че можем…
— Ако внимаваме.
Той я взе на ръце и я понесе по стълбите, като взимаше по две стъпала наведнъж.
— Защо не ми каза по-рано?
— Защото бяхме поканени на празника на Лорин.
— Пропиляхме цели два часа.
Остави я седнала на леглото им и с бясна скорост започна да се съблича. Тя със смях му помогна, а когато остана съвсем гол, Марси протегна ръка и го погали.
Той простена.
— Това ме убива.
Като обезумял започна да съблича полата и блузата й. Все още не бе свалил бикините й, когато я побутна да легне на леглото, положи глава върху корема й и я зацелува през копринената тъкан.
— Как е моето бебе? — прошепна той.
— Чудесно. Здраво. Расте в мен.
— А ти как си?
— Неизказано щастлива, невероятно влюбена.
— О, Боже, и аз! — Той силно я целуна.
— Хмм. — Марси въздъхна и леко се повдигна към лицето му.
Той повдигна глава и й се усмихна.
— Това май ти харесва.
— Аха.
— Ти си една много страстна червенокоска. Това си ти. — Той започна да целува тялото, гърдите, лицето й. Чорапите, сутиенът и бикините бяха бързо захвърлени. А той се изправи и се загледа в нея с любов и одобрение.
— Всеки ден променят цвета си по малко — отбеляза той и погали с пръсти зърната й.
— Не, не е така. Просто им харесва вниманието ти.
— Но аз не харесвам само това.
Той наведе глава, целуна гърдите й, прокара език по деликатните й връхчета, докато стомахът й не затрепери от възбуда.
— Чейс?
— Не още. Трябваше да чакаме няколко седмици за този момент.
Продължи с целувките надолу по тялото й, поспря, за да се наслади на вкуса и аромата на лъскавите косъмчета, които покриваха женствения й хълм, а после разтвори бедрата й и я целуна между тях.
Марси простена името му, вкопчи ръце в косата му, но той се отдръпна от нея едва когато пъргавият му език я доведе до силен, неописуемо сладък оргазъм.
После се изправи над нея и бавно, внимателно и много нежно се потопи в топлото й, влажно тяло. Не забравяше деликатното й състояние и затова движенията му бяха плавни и отмерени, което само подсилваше страстта и увеличаваше удоволствието им.
А то беше огромно. Зашеметяващо. Екстазът го обгръщаше на блестящи вълни, заливаше цялото му тяло.
Но все пак той не можеше да се потопи напълно в насладата и да се отдаде на забравата. Някъде дълбоко в съзнанието му се прокрадна мисълта за това колко прекрасен бе животът му и колко щастлив беше той… колко много обичаше Марси, любимата си съпруга.