— При теб — каза той. — Нека ни донесат нещо от ресторанта. Ще го изядем в твоя кабинет.
— Става — отвърна Медоус. — А какво ще поръчаш?
— Салата с яйца и чаша мляко. След малко ще бъда при теб.
Броуди позвъни на Елън и й съобщи, че няма да се прибере за обяд.
Хари Медоус беше грамаден мъж и дори дишането му струваше немалко усилия, а по челото му се появяваха капчици пот. Нямаше и петдесет години, но ядеше много, палеше една от друга евтини цигари, наливаше се с уиски и, по думите на своя лекар, заемаше първо място в Западните щати сред кандидатите за обширен инфаркт на миокарда.
Когато Броуди влезе в кабинета му, Медоус седеше зад бюрото си и размахваше хавлиена кърпа към отворения прозорец, за да отпъди тютюневия дим.
— Ако съдя по онова, което поръча за обяд, не се чувстваш много добре — каза той. — Аз пък ще проветря помещението.
— Благодаря ти за грижата.
Броуди огледа малката разхвърляна стая и потърси място за сядане.
— Махни този боклук от стола — каза Медоус. — Какви ли не отчети няма там. Отчети от окръга, от щата, отчети от автотранспортната комисия и от водоснабдяването. Вероятно са на стойност един милион долара, но като информация не струват и пукнат грош.
Броуди взе купчината книжа и ги постави върху радиатора. После придърпа стола към писалището и седна.
Медоус бръкна в огромна хартиена торба, извади пакет мляко и обвит в целофан сандвич и ги подаде на Броуди. После се захвана да измъква оттам собствения си обяд — цели четири пакета; заразгръща ги, както бижутер би разгръщал пакетчета с ценни бижута, и започна внимателно да нарежда съдържанието им пред себе си: фрикадели с доматен сос, пакет, пълен с лъщящи от мазнина пържени картофи, подправена с копър кисела краставичка с размерите на малка тиквичка и четвърт лимонов сладкиш. От малкия хладилник зад себе си извади огромна кутия бира.
— Прекрасно — възкликна Медоус и с доволна усмивка огледа лакомствата пред себе си.
— Изумително — каза Броуди, докато преглъщаше стомашната киселина, надигнала се в гърлото му. — Просто изумително. Обядвал съм с теб най-малко хиляда пъти, Хари, и все още не мога да привикна с това зрелище.
— Всеки има своите малки слабости, приятелю — рече Медоус и взе сандвича. — Едни бягат подир чужди жени, други се наливат с уиски. Аз намирам утеха в това да храня тялото си.
— Помисли си каква „утеха“ ще доставиш на Дороти, ако един прекрасен ден сърцето ти не издържи и ти каже: Адиос, чревоугоднико, не разчитай повече на мен.
— Говорили сме с Дороти за това — отговори Медоус с пълна уста — и дойдохме до извода, че едно от малкото преимущества на човека над останалите живи същества е дето сам може да избере от какво да умре. Може би храната ще ме убие, но единствено тя ми доставя някакво удоволствие в този живот. Освен това по-добре е да умреш от затлъстяване, отколкото да попаднеш в търбуха на акула. След случилото се тази сутрин, надявам се, че ще се съгласиш с мен.
Броуди още предъвкваше късче от сандвича си и след тези думи му трябваха немалко усилия, за да преглътне.
— Пожали ме най-после — примоли се той.
Няколко минути се храниха, без да продумат. Броуди изяде сандвича, изпи млякото, сви опаковката на топка и я пъхна в пластмасовата чаша. Облегна се на стола и запали цигара. Медоус все още ядеше и Броуди знаеше, че нищо не може да попречи на апетита му. Спомни си как веднъж Медоус пристигна на мястото на автомобилна катастрофа, която бе отнела живота на хора, и докато разпитваше полицаите и оцелелите пътници, усилено ближеше кокосов сладолед.
— Във връзка със смъртта на мис Уоткинс — започна Броуди, — дойдоха ми наум някои мисли и бих искал да ме изслушаш.
Медоус кимна.
— Първо, според мен не може да има съмнение относно причината за смъртта й. Вече говорих със Сантос и…
— Аз също.
— Тогава знаеш какво е неговото мнение. Нападение на акула. Ясно е като бял ден. Ако беше видял тялото, щеше да кажеш същото.
— Видях го.
Броуди беше потресен. Нима човек, видял същия ден тази пихтия, би могъл спокойно да седи и да облизва сиропа от лимоновия сладкиш по пръстите си?
— Значи си съгласен с мен.
— Да. Съгласен съм, че е загинала вследствие нападение на акула. Но има редица обстоятелства, които са доста неясни.
— Например?
— Защо се е къпала в такова време през нощта? Знаеш ли каква е била температурата на въздуха около полунощ? Петнайсет градуса! А температурата на водата? Около десет. Трябва да си ненормален, за да се къпеш в океана при такива ниски температури.