— Или пиян — отбеляза Броуди, — а в случая май е било точно така.
— Възможно е. Всъщност ти си прав. Направих справка: семейство Фут не са замесени с марихуана. Безпокои ме друго.
Броуди почувства раздразнение.
— За бога, Хари, не тичай подир призраци. Понякога хората загиват и поради нещастен случай.
— Не говоря за това. Искам да кажа, че е невероятно наблизо да се появи акула. Водата още е съвсем студена.
— Може би някои акули предпочитат студената вода. Какво знаем за тях?
— Има гренландски акули, но те никога не идват толкова на юг, а дори и да стигнат до нашите брегове, нямат обичая да се нахвърлят на хора. Какво знаем за тях? Ето какво ще ти кажа: сега аз знам за тях повече, отколкото тази сутрин. След като видях какво е останало от мис Уоткинс, позвъних на един приятел от института по океанология в Удс Хоул. Описах му трупа и той ми каза, че само един вида акула може да направи това.
— Каква е тя?
— Голяма бяла. Има и други, които нападат хора, например тигровата или рибата-чук, дори акулата мако или синята акула, но този младеж, Хупър — Мат Хупър, — ми каза: за да разреже жената на две, пастта на акулата трябва да е ей такава — Медоус разпери ръце на разстояние около метър, — а единствената акула, която има такава паст и която напада хора, е голямата бяла акула. Наричат я и по друг начин.
— По друг начин? — Броуди бе започнал да губи интерес. — Как?
— Човекоядка. Другите акули също понякога се нахвърлят на хора по различни причини: когато са гладни или са изплашени от нещо. Или когато подушат кръв във водата. Впрочем, снощи мис Уоткинс не е ли била неразположена?
— Откъде мога да знам, дявол да го вземе?
— Би било интересно да се узнае. Хупър твърди, че в такива случаи опасността жена да бъде нападната от акула рязко нараства.
— А ти каза ли му, че водата е била студена?
— Разбира се. Той ми обясни, че бялата акула спокойно плува в студена вода. Преди няколко години убила някакво момченце край бреговете на Сан Франциско. Температурата на водата е била петнайсет градуса.
Броуди дълбоко всмукна от цигарата си.
— Наистина си научил много за тях, Хари — рече той.
— Ръководех се от… да го наречем здравия смисъл и исках точно да знаем какво собствено се е случило и може ли да се повтори.
— Има ли опасност да се повтори?
— Не, такава опасност почти не съществува. От което правя заключение, че това е единичен случай. Големите бели акули се срещат рядко и това е единственото хубаво нещо, което може да се каже за тях. Така мисли Хупър. Съществуват всички основания да се предполага, че след като е нападнала това момиче, мис Уоткинс, акулата веднага е отплувала от бреговете ни. Тук няма рифове. Няма и рибоконсервен комбинат, нито кланица, от които във водата да се стичат кръв и вътрешности. С една дума — няма нищо, което да привлече акулата.
Медоус замълча и внимателно загледа Броуди, но полицаят издържа на погледа му.
— Ето защо ми се струва, Мартин, че няма причини да сплашваме хората заради събитие, което навярно никога няма да се повтори.
— Как да разбирам това, Хари? Ако събитието няма да се повтори, защо да не кажем на хората, че все пак се е случило?
Медоус въздъхна.
— Може би си прав. Но аз предполагам, Мартин, че това е един от случаите, когато трябва да се ръководим не от правилата, а от грижата за хората. Не мисля, че съобщението за инцидента би било в интерес на обществеността. Нямам предвид местните жители. Те ще го узнаят много бързо, ако вече не са го узнали. А какво ще кажеш за онези, другите, които получават „Лидър“ в Ню Йорк, Филаделфия, Кливлънд?
— Ласкаеш се.
— Не говори глупости, разбираш какво искам да кажа. Сам знаеш как стоят нещата с наемането на къща за през лятото. Тази година сме на прага на катастрофата, както и жителите на Нантъкет, Винярд и Ист Хамптън. Много хора все още не са решили къде ще прекарат лятото. Знаят, че тази година имат богат избор. Къщи за даване под наем колкото щеш. Ако поместя статия за това, как млада жена е била разцепена наполовина от зъбите на гигантска акула край бреговете на Амити, собствениците не ще могат да дадат под наем нито една вила. Акулите, Мартин, са като убийците-садисти — в тях има нещо диво, злобно, неизбежно и хората изпитват неудържим ужас от тях. Ако съобщим в нашия вестник за акула-убиец, ще се простим завинаги с очакванията си за успешен сезон.